— Защо съм тук? — попита той приглушено.
— Заради Фастълф. Вие излязохте веднъж в Космоса, за да разследвате убийство, и успяхте. Фастълф иска да опитате още веднъж. Вие трябва да отидете на Аврора и да разберете кой е виновен за роблока. Тай смята, че това е единственият му шанс да отблъсне екстремистите.
— Аз не съм специалист по роботика. Не знам нищо за Аврора…
— Не знаехте нищо и за Солария, но все пак успяхте. Работата е там, Бейли, че ние сме също толкова заинтересовани, колкото и Фастълф, да разберем, какво всъщност е станало. Ние не искаме с него да бъде свършено. Ако това стане, Земята ще бъде подложена на такава враждебност от страна на космолитските екстремисти, която ще бъде по-страшна от всичко, което сме преживели досега.
— Не мога да поема тази отговорност, госпожо. Задачата е…
— Почти невъзможна. Знам това, но нямаме избор. Фастълф настоява — а за момента, зад него стои правителството на Аврора. Ако откажете да отидете, или ако откажете да ви изпратим, ще трябва да посрещнем гнева на Аврора. Ако ли пък отидете и успеете, ние ще бъдем спасени и вие ще бъдете възнаграден подходящо.
— А ако отида — и се проваля?
— Ще направим всичко възможно да покажем, че вината за това е ваша, а не на Земята.
— Кожата на чиновниците ще бъде отървана, с други думи.
— По-меко казано — отвърна Демачек, — вие ше бъдете хвърлен на вълците с надеждата, че Земята няма да пострада прекалено тежко. Жертвата на един човек не е толкова скъпа цена за нашата планета.
— На мен ми се струва, че тъй като със сигурност ще се проваля, със същия успех бих могъл и въобще да не отида.
— Знаете, че това не е така — меко възрази Демачек. — Аврора е помолила за вашата помощ и не можете да не отидете. А и защо да отказвате? От две години насам се опитвате да отидете на Аврора и сте огорчен, че не успяхте да получите разрешението ни.
— Аз исках да отида на спокойствие, за да уредя помощта за заселването на други светове, а не да…
— Въпреки това, вие ще имате възможност да опитате да издействате помощ за своята мечта да заселите други светове, Бейли. В края на краищата, да предположим, че наистина успеете. Възможно е, в края на краищата. В такъв случай, Фастълф ще ви бъде много задължен и сигурно би направил много повече за вас, отколкото когато и да било друг път. А ние, от своя страна, ще ви бъдем достатъчно признателни, за да ви помогнем. Нима това не си струва риска, пък бил той и голям? Колкото и да са малки шансовете ви да успеете, при положение, че отидете, те са нулеви, ако не го направите. Помислете за това, Бейли, но моля ви — не прекалено дълго.
Бейли присви устни и разбрал най-сетне, че не му остава нищо друго, попита:
— Колко време имам да…
Демачек хладно го прекъсна:
— Хайде. Нали ви обясних, че нямаме избор — и никакво време, освен това. Вие тръгвате… — тя погледна часовниковата си гривна на китката — …след по-малко от шест часа.
5.
Космодрумът се намираше в източните покрайнини на Града в един запуснат Сектор, който, строго погледнато, си беше на открито. Това се смекчаваше донякъде от факта, че касите за билети и чакалните бяха на практика в Града, а достъпът до кораба се осъществяваше с превозно средство през закрит път. По традиция, полетите се извършваха нощем, така че покривалото на нощта да тушира още повече въздействието на откритото пространство.
Космодрумът не беше много претоварен, като се имаше предвид населения характер на Земята. Земляните рядко напускаха планетата си и полети се извършваха главно с търговски цели. Организираха се изключително от роботи и космолити.
Докато чакаше корабът да се приготви за качването му, Иланджа Бейли вече се чувстваше откъснат от Земята.
Бентли седеше до него и между тях се беше възцарило мрачно мълчание.
— Знаех си, че мама няма да иска да дойде — каза накрая Бен.
Бейли кимна.
— Аз също. Спомням си какво й беше, когато заминавах за Солария. Сега не е по-различно.
— Успя ли да я поуспокоиш?
— Направих, каквото можах, Бен. Тя си е въобразила, че или ще претърпя катастрофа в Космоса, или космолитите ще ме убият още щом стъпя на Аврора.
— Но нали се върна от Солария.
— Точно заради това, тя настоява още по-силно да не рискувам втори път. Смята, че късметът ще ми изневери. Както и да е, тя ще се оправи. Наглеждай я, Бен. Прекарвай определено време с нея, каквото и да имаш да вършиш, и не й обяснявай, как ще се втурнем да заселваме нови планети. Това наистина я тревожи, нали разбираш. Тя усеща, че в близките години ти ще я напуснеш. Знае, че няма да е в състояние да тръгне с теб и че няма повече да те види.