— Можете ли да ми кажете, каква е тази много деликатна задача?
— Не знам.
— Засяга ли Аврора?
— Р. Джеронимо беше инструктиран да ти предаде, че е така, ако се наложи. Но аз не знам нищо.
— Тогава откъде знаете, Комисарю, че това е много деликатна задача?
— Хайде, Бейли, ти разследваш мистериите. Какво би довело в Града един член на Министерството на правосъдието на Земята, когато лесно можеха да те извикат да отидеш във Вашингтон? Както преди две години, във връзка с инцидента на Солария? И какво би накарало въпросната личност да направи гримаса, и да изглежда ядосана, и да започне да нервничи, защото човек не може да те намери веднага? Решението ти да останеш извън разположение беше грешка, за която и в най-малка степен не съм отговорен. Вероятно само по себе си това не е фатално, но ми се струва, че си тръгнал в погрешна посока.
— Вие ме забавяте още повече — направи гримаса Бейли.
— Всъщност не. Чиновникът от Правосъдието се освежава — нали знаеш какво си позволяват онези там горе. Ще се присъедини към нас, когато приключи с онова. Новината за твоето пристигане е оповестена, така че продължавай да чакаш, както правя и аз.
Бейли зачака. Той си знаеше, още навремето, че хипервълновата драматизация, която му натрапиха против волята, колкото и да подпомогна позициите на Земята, го провали в Полицията. Тя го накара да изпъкне в триизмерна яркост над двуизмерната плоскост на организацията и го беляза завинаги.
Той беше повишен в ранга и привилегиите си, но това само още повече засили враждебността на Полицията към него. И колкото по-нагоре отиваше, толкова по-лесно щеше да се сгромоляса, в случай на провал.
Ако допуснеше грешка…
4.
Чиновникът от Правосъдието влезе, огледа се свойски, запъти се към другата страна на бюрото на Рот и седна на мястото му. За човек с най-високия ранг в стаята, чиновникът се държеше съвсем адекватно. Рот хладнокръвно зае второстепенно място.
Бейли остана прав, като се опитваше да скрие изненадата си.
Рот можеше да го предупреди, но не го направи. Очевидно беше подбирал думите си нарочно така, че да не стане ясно.
Чиновникът беше жена.
Нямаше пречка да не е. Който и да било чиновник можеше да бъде жена. Министър-председателят можеше да е жена. В полицията имаше жени, дори една жена с ранга на капитан.
Само че, просто така, без предупреждение, човек не го очакваше. В историята е имало периоди, когато жените са заемали административни постове в значителен брой случаи. Бейли знаеше това. Той познаваше добре историята. Но сега историческият момент не беше такъв.
Тя беше доста висока и седеше твърдо изправена в стола. Униформата й не се отличаваше от униформите на мъжете, нито прическата или украсата на лицето. Онова, което издаваше моментално пола й, бяха гърдите, чиято издаденост жената не правеше опит да скрие.
Беше около четиридесетте, с правилни, чисто изваяни черти на лицето. Излъчваше привлекателността на средната възраст, а в тъмната й коса все още не се забелязваха сиви нишки.
Тя каза:
— Вие сте детектив Илайджа Бейли, ранг К-7. — Беше твърдение, не въпрос.
— Да, госпожо — отвърна въпреки това Бейли.
— Аз съм министерски съветник Лавиния Демачек. Не изглеждате много като в онази хипервълнова драматизация.
На Бейли често му го казваха.
— Не биха могли да ме покажат такъв, какъвто съм, а същевременно да съберат и много зрители, госпожо — отбеляза сухо Бейли.
— Не съм сигурна. Изглеждате по-силен от лигавия артист, когото бяха избрали.
Бейли се поколеба секунда-две и реши да не пропуска възможността. Или по-скоро почувства, че не би могъл да не се възползва от нея. Той тържествено заяви:
— Имате култивиран вкус, госпожо.
Тя се засмя и Бейли изпусна много леко събрания въздух.
— Приятно ми е да си мисля, че го имам. А сега, какво означава това, че ме карате да чакам?
— Не бях информиран, че ще дойдете, госпожо, а днес е моят свободен ден.
— Който прекарвате на открито, както разбирам.
— Да, госпожо.
— Вие сте един от онези чудаци, както бих ги нарекла, ако вкусът ми не беше култивиран. Нека попитам, вместо това, дали не сте един от онези ентусиасти?
— Да, госпожо.
— Очаквате, че един ден ще емигрирате и ще основете нови светове в пустошта на Галактиката?
— Вероятно не аз, госпожо. Може да се окажа твърде стар, но…
— На колко сте години?
— На четиридесет и пет, госпожо.
— Изглеждате на толкова. Случайно, и аз също съм на четиридесет и пет.
— Не изглеждате на толкова, госпожо.
— По-стара или по-млада? — Тя избухна отново в смях, после добави: — Нека не си играем. Да не би да искате да кажете, че съм прекалено стара, за да бъда пионер?