— Може ли да я видя?
Професор Гудфелоу се наведе без обаче да сваля очите си от метала с човешки форми, който стоеше срещу него. От куфарчето в краката си той извади една книга.
Ленинг протегна ръка за нея и погледна заглавието.
— „Физико-химия на електролитите в разтвор“. Напълно честно, господине. Вие сам сте я избрали съвсем случайно. Този текст не е бил избран по мое предложение. Прав ли съм?
— Да.
Ленинг подаде книгата на Робот ЕЗ–27. Професорът леко подскочи.
— Не! Това е ценна книга!
Ленинг повдигна вежди:
— Изи няма намерение да разкъсва книгата на две като проява на сила, уверявам ви. Той може да държи книга толкова внимателно, колкото вие или аз. Хайде, Изи.
— Благодаря ви, господине — каза Изи. След това, обръщайки огромното си метално тяло леко настрани, добави: — С ваше позволение, професор Гудфелоу.
Професорът се втренчи, а след това каза:
— Да… разбира се.
С бавни и отмерени движения на металните си пръсти. Изи преместваше страниците на книгата, поглеждайки първо лявата страница, след това дясната. Обръща страницата, поглежда лявата, след това дясната. Обръща страницата и така нататък минута след минута.
Усещането за неговата сила правеше да изглежда по-малка дори огромната стая с бетонни стени, в която стояха и превръщаше двамата мъже, които наблюдаваха, в нещо значително по-нищожно от мъже с напълно естествени размери.
— Светлината не е много добра — промърмори Гудфелоу.
— Ще свърши работа.
— Но какво прави сега? — попита той малко по-рязко.
— Търпение, господине.
И последната страница беше прелистена.
— Е, Изи? — попита Ленинг.
— Това е много правилна книга и имам много малко забележки. 22 ред на 27 страница, думата „положителен“ е написана „полужителен“. Запетайката на ред 6 страница 32 е излишна, но такава е трябвало да бъде използвана на 13 ред 54 страница. Знакът „плюс“ в уравнението XIV–2 на страница 337 трябва да има знак „минус“, ако се следва логиката на предишните уравнения…
— Чакай! Чакай! — извика професорът. — Какво прави той?
— Да прави? — повтори раздразнено Ленинг. — Но, човече, той вече го направи! Той направи коректура на тази книга.
— Направил й е коректура?
— Да. През краткото време, което му бе нужно да прелисти тези страници, той е забелязал всяка грешка в правописа, граматиката и пунктуацията. Той е забелязал грешките в словореда и противоречията. И ще запази информацията дума по дума за много дълго време.
Професорът стоеше с отворена уста. Той се насочи забързано към Ленинг и Изи и също толкова забързано обратно. Скръсти ръце на гърдите си и се вторачи в тях. Най-накрая проговори:
— Искате да кажете, че това е робот-коректор?
Ленинг поклати глава.
— И още други неща.
— Но защо го показвате на мен?
— Защото вие можете да ми помогнете да убедя университета да го вземе и да го ползва.
— За да извършва коректури?
— И още други неща — повтори търпеливо Ленинг.
Професорът сбърчи лице в недоверчива гримаса.
— Но това е смешно!
— Защо?
— Университетът никога не би могъл да си позволи да купи този половинтонен — трябва да тежи поне толкова — този половинтонен коректор.
— Коректурата не е всичко, което ще прави. Той ще подготвя доклади по схематично изложение, ще попълва формуляри, ще служи като архив, ще оценява работи…
— Всичко това са маловажни неща!
— Не съвсем — каза Ленинг — и ще ви го докажа след малко. Но мисля, че можем да обсъдим това на по-удобно място — във вашия кабинет, ако не възразявате.
— Не, разбира се, че не — започна механично професорът и направи една крачка, за да се обърне. След това се спря.
— Но роботът — ние не можем да го вземем. Наистина, докторе, ще трябва отново да го опаковате в сандъка.
— Няма нужда. Можем да оставим Изи тук.
— Без някой да го надзирава?
— Защо не? Той знае, че трябва да остане тук. Професор Гудфелоу, необходимо е да разберете, че един робот е много по-благонадежден от човек.
— Аз ще бъда отговорен, ако има някакви повреди…
— Няма да има никакви повреди… Гарантирам това. Вижте, късно е. Предполагам, че не очаквате тук никой до утре сутринта. Камионът и хората ми са отвън. „Ю Ес Роботи“ ще поеме всякаква отговорност, ако се наложи. Но това няма да се наложи. Наречете го демонстрация на благонадеждността на робота.
Професорът се остави да бъде изведен от склада. Но не се чувстваше много удобно в собствения си кабинет, пет етажа по-нагоре.
Той избърса капчиците, появили се върху горната половина на челото му, с бяла носна кърпичка.
— Както добре знаете, доктор Ленинг, съществуват закони срещу употребата на роботи на повърхността на Земята — отбеляза той.