— Днес Североизточния университет, утре света — промърмори Минот.
Ядосан, Ленинг прошепна на Сюзън Калвин:
— Аз не бях чак толкова убедителен и те не бяха чак толкова против. Хилядарка на година и те се нахвърлиха да вземат Изи. Професор Минот ми каза, че никога не е виждал толкова хубава графика като тази, която държи в ръцете си и че няма никаква грешка в шпалтата или където и да било другаде. Харт доброволно призна това.
Суровите вертикални черти по лицето на доктор Калвин не се смекчиха.
— Трябваше да им предложиш повече пари отколкото могат да платят. Алфред, и след това да се оставиш да те склонят за по-малка сума.
— Може би — измънка той.
Обвинението не беше приключило съвсем с професор Харт.
— След като доктор Ленинг си тръгна, вие гласувахте ли дали да приемете Робот ЕЗ–27?
— Да, гласувахме.
— Какъв беше резултатът?
— В полза на приемането, с мнозинство на гласовете.
— Какво според вас е повлияло на гласуването?
Защитникът възрази веднага. Обвинението зададе въпроса по друг начин:
— Какво ви повлия лично на вас при вашето индивидуално решение? Вие сте гласувал „за“, ако не се лъжа.
— Да, гласувах в полза на приемането на робота. Направих така, защото бях много впечатлен от доктор Ленинг, който казваше, че е наше задължение като членове на световно интелектуално общество да позволим на роботиката да помага на човека в разрешаването на неговите проблеми.
— С други думи доктор Ленинг ви убеди в това.
— Такава му е работата, той се справи много добре.
— Свидетелят е ваш.
Защитата се отправи към свидетелското място и се загледа в професор Харт в продължение на една дълга минута.
— В действителност всички сте били доста нетърпеливи да имате Робот ЕЗ–27 като ваш служител, нали?
— Мислехме, че ако е в състояние да се справи с работата, може да ни е полезен.
— Ако е в състояние да се справя с работата? Разбирам, че сте прегледали образците от оригиналната работа на Робот ЕЗ–27 с особено внимание в деня на срещата, която току-що описахте.
— Да, така е. След като работата на машината беше свързана главно с боравенето с английски език и след като това е в моята компетенция, изглеждаше логично аз да съм този, който да провери работата му.
— Много добре. Съществуваше ли нещо, изложено на масата по време на срещата, което да не е било задоволително? Тук имам целия този материал като веществено доказателство. Можете ли да посочите едно-единствено нещо, което не одобрявате?
— Ами…
— Това е прост въпрос. Имаше ли едно-единствено нещо, което не ви задоволяваше? Вие сте го проверили. Имаше ли?
Професорът по английски се намръщи.
— Нямаше.
— Тук имам също така и някои образци от работата, извършвана от Робот ЕЗ–27 но време на четиринадесет месечната му служба в Североизточния университет. Бихте ли ги проверили и ми кажете, ако откриете дори едно нещо, което ви се струва, че е неправилно.
— Дори и когато правеше грешка, тя беше хубава — рязко каза Харт.
— Отговорете на въпроса ми — прогърмя гласът на защитникът — и само на този, който ви задавам! Има ли нещо неправилно в този материал?
Декан Харт огледа внимателно всяка бележка.
— Не, нищо.
— С изключение на въпроса, относно който сме се събрали тук, знаете ли за някакви грешки, направени от Робот ЕЗ–27?
— С изключение на въпроса, заради който се води този процес, не.
Защитникът прочисти гърлото си, като че искаше да сигнализира за края на абзаца.
— Сега за гласуването относно това дали Робот ЕЗ–27 да бъде назначен, или не. Казахте, че мнозинството е било в полза на това да се назначи. Какъв в действителност беше резултатът?
— Тринадесет срещу един, доколкото си спомням.
— Тринадесет срещу един! Повече от мнозинство, не мислите ли?
— Не, господине! — Цялата педантичност на декан Харт се беше надигнала. — В английския език думата „мнозинство“ означава повече от половината. Тринадесет от четиринадесет е мнозинство и нищо повече.
— Но почти единодушие.
— Това е само мнозинство!
Защитникът отклони въпроса.
— И кой беше този, който е гласувал против?
Декан Харт изглежда се чувстваше доста неудобно.
— Професор Саймън Нинхаймер.
Защитникът се направи на учуден.