Кинли Макгрегър
Пролог
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Епилог
Информация за текста
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
Кинли Макгрегър
Роден в грях
На Лиса, благодаря ти за всички прекрасни идеи, които ми помогнаха толкова много; и на Нанси, която ми помогна да запазя разсъдъка си.
Но най-вече на съпруга ми, който винаги е бил и ще бъде любовта на живота ми. Благодаря ти, че ми позволи да следвам мечтите си. Може и да не го казвам, нито показвам често, но дълбоко в себе си, там където има значение, си водя записки колко много всъщност ти дължа. Ти си най-добрият, мили, обичам те.
Греховна страст…
Роден в грях и отхвърлен от дете Син Макалистър се е научил да презира шотландските си корени. Но сега по заповед на краля той не само трябва да се върне в омразната Шотландия, но и да се ожени за шотландска девойка — гордата и независима Каледония Макнийли. Безразличието на Син винаги е било ключ към оцеляването му, но тази красавица събужда в него копнеж, който никога не е познавал.
Отвлечена и държана като заложница в двора на крал Хенри, Кали знае, че единственият начин да се върне у дома и да осигури мир за клана си, е като се омъжи за мистериозния рицар, чието докосване я изгаря с топлината си. Съзряла добротата в наранената му душа, тя е убедена, че той не е дяволът, за който всички го мислят. Решена да стигне до сърцето му и да му помогне да забрани болезненото си минало. Кали се опълчва дори срещу собственото си семейство.
Но ще може ли безчувствената душа на Син да отвърне на нейните чувства?
Способен ли е да се научи да обича? Кали се е страхува да разбере, но със сърцето си усеща, че в него все още тлее искрата на пламенния шотландски дух. Ще успее ли да го разпали отново с пламъка на страстната любов…
Пролог
Утремер[1]
Студеният нощен вятър донесе със себе си смехове, докато брулеше покритите с мехури от пустинното слънце бузи и сухите, напукани устни на Син. Несвикнал на подобни звуци, той се сниши сред сенките в покрайнините на английския лагер и се заслуша. От много време не беше чувал подобно нещо.
Но колебанието му струва скъпо, когато Мар заби покрита с шипове тояга в гръбнака му.
— Защо спря, червей такъв? Върви!
Син се обърна към своя сарацински[2] господар с толкова свиреп поглед, че за пръв път Мар се сви от уплаха.
Едва осемнадесетгодишен, Син бе прекарал последните четири години и половина от живота си под грубите грижи на своите учители. Четири и половина дълги години на побой, мъчения и ругатни. Време, през което изкореняваха нравите, езика и самоличността му. Най-накрая се бе превърнал в животното, на което го оприличаваха. Нищо не бе останало у него. Нито болка, нито минало.
Нищо, освен празнота, толкова всеобхватна, че се чудеше дали нещо би могло да го накара да чувства отново.
Той бе смъртта във всеки смисъл на думата.
Рад му подаде дългия, извит кинжал.
— Знаеш какво да правиш.
Да, знаеше. Син взе острото оръжие в ръка и се загледа в него. Дланта му бе на младеж едва в началото на своето мъжество, но безчетните грехове и престъпления, които бе извършил, го състаряваха неимоверно.
Мар започна да го убеждава:
— Свърши бързо и тази вечер ще се нахраниш добре, ще получиш легло, на което да починеш.
Син погледна назад към Мар и в същия момент стомахът му изкъркори от глад. Хранеха го само колкото да го държат полужив. Налагаше му се да убива, за да получи нещо повече от коричка мухлясал хляб и застояла вода. Знаеха, че би направил всичко за прилично блюдо, с което да уталожи спазмите от глад в корема си. Всичко за една нощ без мъчения и болка.
Син наблюдаваше от сенките английските рицари, насядали в лагера си. Някои от тях ядяха, докато други играеха игри и си разказваха истории от войната. Палатките им се белееха дори сред тъмнината. Цветовете бяха приглушени от нощта, но все още ясни.
Отново чу музиката и песните им.
Беше минало толкова много време, откакто за последен път бе слушал норманско-френски говор, още повече и песен. Отне му няколко минути, за да си спомни и разбере чуждите думи, които използваха.