— Какво става тук? — попита Син.
Пазачът, който бе най-близо до него, пребледня и бързо отговори:
— Негово Величество нареди момчето да бъде преместено на друго място.
— Не! — изръмжа шотландката. — Няма да го вземете от мен, за да злоупотребявате с него. Не го ли наранихте достатъчно?
— Моля те! — изплака момчето, докато риташе и се бореше срещу рицарите, толкова яростно, че едната му обувка изхвърча. — Не им позволявай да ме отведат. Не искам да ме удрят повече.
Думите на момчето предизвикаха гнева на Син. Жената се забори още по-яростно срещу пазача, който я държеше. Ако продължеше, щеше да свърши насинена и окървавена, както и момчето.
— Освободете го! — заповяда Син.
Всички замръзнаха, когато чуха думите му.
— Милорд — започна пазачът, който държеше шотландката, — действаме по кралска заповед.
Син насочи острия си поглед към него и мъжът се сви, отстъпвайки назад.
— Кажете на Хенри, че аз съм наредил да го пуснете.
— А ако жената избяга с момчето? — попита друг от стражата.
— Ще бъдат под мое наблюдение. Мислиш ли, че тя ще ми избяга?
Син видя нерешителността в очите на пазача, докато преценяваше чий гняв е по-страшен — неговият или на Хенри.
В крайна сметка мъжът освободи момчето, което изтича бързо при сестра си.
— Ще предам думите ви на краля — каза пазачът, а негодуванието му остана скрито, заради проличалия страх в гласа му.
— Да, кажете му — отвърна Син сухо.
Докато стражата си тръгваше, Кали погледна към Черния рицар, който бе спасил братчето й. Добротата му към тях бе неизмерима и тя искаше да му благодари, но поглеждайки към тялото му се вцепени.
В действителност, това беше всичко, което можа да направи, за да не го зяпа.
Голите му, загорели рамене бяха толкова широки, колкото изглеждаха под наметалото. Тялото му бе твърдо и добре очертано, мускулите му се свиваха при всеки дъх, който си поемаше. Но това, което задържа погледа й, бяха дълбоките и яростни белези, които покриваха плътта му. Изглеждаше така, сякаш е преживял безброй битки и атаки. Гледката изтръгна сърцето й.
И тогава видя кървящите му ръце.
— Вие сте ранен!
Син погледна надолу към кръвта.
— Така изглежда.
— Има ли кой да се погрижи за раните ви?
— Имам себе си.
Той тръгна обратно към стаята си, но Кали го последва.
— Желаете ли да изпратя прислужницата си?
— Не — отвърна той със същия безизразен тон и се спря на прага на стаята си, погледна към нея, след това към Джейми и накрая обратно към нея. Изразът в очите му без съмнение означаваше само едно нещо — очакваше тя да трепери от страх като всички останали. Въпреки тръпките, които се спуснаха по гърба й, Кали бе далеч от треперенето от страх. Подобно на него, беше научена да не показва страха си пред никого.
Рицарят отстъпи назад и каза:
— Единственото ми желание е да бъда сам.
— Но раните ви…
— Ще се излекуват — отсече той.
Оу, този мъж беше непоносим. Добре тогава, нека изгният.
Кали се обърна, откри Джейми в коридора и го върна обратно в стаята си. Но не можеше да остане в нея. Как би могла. Нямаше никакво съмнение как рицарят бе получил раните си.
От нейния меч.
Разбира се, нямаше да се нарани, ако не бе осуетил бягството й, но въпреки това бе спасил нея и Джейми от другите. Дължеше му го, независимо дали го харесваше или не. А Кали никога не бе оставала длъжница никому. Извади комплект за шиене и малка кутия с билки, каза на Джейми да остане с Елфа и отвори вратата.
Решена да му се издължи, тя се отправи към бърлогата на дявола, за да се изправи срещу него. Надяваше се, че няма да я изяде.
Глава 3
Син чу резето на вратата му да се повдига. Инстинктивно издърпа камата от ботуша си и я закрепи между палеца и показалеца си, очаквайки при нужда да я захвърли към гърдите на влизащия.
Вратата едва се отвори, за да му покаже малък, сладък нос, последван от профила на ангел. Ангел, който спря, докато се взираше в стената срещу него.
— Сър? Сър Чер… Рицарю? Тук ли сте?
Син пъхна камата обратно в ботуша си.
— Като се има предвид, че това е моята стая, къде другаде бих могъл да бъда?
Тя все още не бе погледнала към вътрешността на стаята и реши да пренебрегне сарказма му.
— В приличен вид ли сте?
Син изсумтя.
— Милейди, мнозина твърдят, че нямам капка приличие в цялото си тяло.
— А мнозина казват, че течението тук в коридора е доста силно. Това, което ме интересува, е дали сте облечен?