— Отиваме си — каза тя, хвана ръката на Син и го издърпа от стаята.
Син помисли, че ще може да си отдъхне след тирадата на рицаря, докато Кали не го притисна в коридора пред стаята на Саймън. Тя го фиксира с пронизващия си поглед и той разбра, че е в сериозна беда.
— Какво имаше предвид той с това?
— С кое?
— С това, че ме обичаш? Обичаш ли ме?
Син преглътна, мислеше, че я обича, но кой бе той, та да знае разликата? Затова й отговори честно:
— Дори не знам значението на тази дума.
Кали изглеждаше така, сякаш не можеше да реши дали да го изрита, или да го удуши.
— Упорит мъж. Но поне не си като другите от вида си, които бързо се обясняват в любов, а след това също толкова бързо се отмятат от думите си. Поне знам, че ако някога го кажеш, то ще е, защото наистина го мислиш.
Син се втренчи в нея, изумен от вътрешната й сила.
— Не си ми ядосана?
— Син, просто съм луда по теб. Надявам се, един ден, ти да изпитваш същото към мен.
Зашеметен, той наблюдаваше как тя се отдалечава.
— О, какъв глупак съм — прошепна той. Тя му беше предложила толкова много от себе си, а той й бе дал толкова малко в замяна.
И защо? От страх или от глупост?
Бил си сам през целия си живот. Знаеш как да оцелееш в самота. Знаеш как да оживееш при условия, които биха превърнали ада в рай.
Тогава защо беше толкова уплашен сега.
И какво, ако свършеше като Юън? Вече беше живял така — изгубен в самотата си, без приятели, търсещ спасение в халба с ейл.
— Кали.
Син не осъзна, че е произнесъл името й, докато тя не се обърна с лице към него.
— Да?
Той се втренчи в нея през коридора, червената й коса се къдреше около раменете й. Беше облечена с плейд в тъмносини, зелени и жълти цветове — цветовете на баща й, а черната й пола обгръщаше привлекателното й тяло.
Никога нямаше да види нещо по-красиво или ценно.
— Можеш ли да ме научиш на любов?
Дишането на Кали се затрудни, когато думите му достигнаха до нея. Силната болка и искреният копнеж в тях, извикаха сълзи в очите й. Застанал там, изглеждаше толкова уязвим. Стоеше горд и висок пред нея, но тя усети колко лесно може да го нарани, ако го отхвърлеше. Не че някога би го направила.
Смеейки се и плачейки, тя се затича към него и обви ръцете си около рамене му.
— Да, любов моя. Ще се радвам да го направя.
Син не бе осъзнал до този момент, колко точно се бе страхувал от реакцията й. Не бе проумял каква голяма част от сърцето си бе разкрил пред нея.
Раненото му сърце полетя, той я грабна в прегръдките си и я целуна. Вкусът на устните й го подлуди. Усещането за тялото й, толкова приветстващо и топло към неговото…
Трябваше да я има, сега, в този миг. Не можеше да издържи още един момент без нея. С решителна крачка, той я отнесе в стаята им и я положи нежно върху леглото. Страните на Кали се обагриха в яркочервено.
— Средата на деня е.
— Знам.
— Но ако някой дойде да ни търси…
Син заключи вратата.
Кали се засмя, когато той се обърна и видя суровия глад в очите му. Погледът му я изгори.
Син се движеше бавно, лениво към леглото, сваляйки дрехите си, докато не се изправи гол пред нея. Тя потрепери при вида на страстта му. Мускулите му се извиха грациозно, когато той се присъедини към нея на леглото.
— Каледония, искам те — въздъхна той, докато разкопчаваше роклята й. — Искам да вкуся всеки сантиметър от тялото ти. Бавно, докато не те погълна.
Желанието в гласа му и усещането за ръката му, която обви гърдите й, я накараха да потрепери.
— Искам сърцето ти, Син — каза тя, прокарвайки ръка през косата му.
Той издърпа роклята надолу по тялото й, свали дрехите й, докато тя не остана напълно разкрита пред него.
— Милейди, то е разбито и безполезно, но това, което е останало от него е изцяло ваше.
Никой, никога не й бе казвал по-красиви думи. Очите му потъмняха, докато изучаваше тялото й, сякаш се наслаждаваше на всяка част от него.
Той погали с ръка кожата й, нежно, изучавайки я. Кали изви гърба си, тялото й гореше в огън от желание за повече от него. Син повдигна крака й, притисна го към гърдите си и целуна коляното й, докато ръцете му се движеха нагоре и надолу по бедрата й, предизвиквайки нова чувствена тръпка в нея. Прикова погледа й със своя, докато накланяше крака й, разтваряйки я за изучаващите си пръсти.
Кали изстена, когато той докосна сърцевината й.
— Обичам начина, по който изглеждаш, когато правя това — прошепна той и ухапа свитото й коляно.
Пръстите му продължиха да я измъчват, докато той намести главата си между разтворените й крака.
Кали погледна надолу към него, когато той раздалечи още повече краката й и съзря най-интимната част от тялото й. Топлина изгори бузите й. Със сигурност това беше неприлично, въпреки че накара тялото й да пламти от еротично удоволствие.