— Някаква идея какво става там? — попита Син Локлан.
Брат му поклати глава.
— Никаква, но изглежда като страшен пожар. Сякаш цяло село е пламнало.
Ездачите се втурнаха в посока на пожара.
Веднага след като бяха достатъчно близо, за да видят какво става, Син дръпна поводите на коня си, за да спре. Беше невероятно. Тела, и на шотландци и на англичани, лежаха навсякъде.
Това не беше село. Беше бойно поле.
— Какво, по дяволите, е това? — попита Локлан, докато разседлаваше коня си.
Син не отговори. Беше виждал много по-лоши неща в живота си на воин. Но това, което го ужаси бяха лицата на онези, които познаваше толкова добре и от двете страни на конфликта.
Това, което не можеше да разбере, бе как англичаните се бяха озовали тук без той да разбере за пристигането им.
— Това са кралската стража и рицари — каза Син, слизайки от седлото. Сърцето му препускаше, когато той погледна към Брейдън и Локлан. — Хенри е тук.
— Кралят? — попита Брейдън.
Той кимна.
Локлан пребледня при новината.
— Какво мислиш, че се е случило, за да причини това?
Син стисна очи, докато се бореше с гнева, който бушуваше в него.
За нещастие, имаше наистина добра идея какво беше станало тази нощ.
— Бих казал, че Дърмът е организирал нападение срещу краля. Не мога да си представя защо ще бъде толкова глупав. Нито знам защо Хенри е тук точно… — Син спря, когато си спомни съобщението от Оксли. Кралят яздеше към Шотландия, за да проучи щетите от размирниците Макнийли. Проклятие!
А Дърмът беше сред тълпата и бе чул новината.
— Хенри ще иска кръв за това — каза Брейдън.
— Знам. — Син беше убеден. Хенри никога нямаше да забрави масово клане като това. Щеше да иска да даде пример на всеки, който бе взел участие.
Локлан пристъпи напред.
— Защо ние да не останем да пазим телата, докато ти се завърнеш с помощ, така че да можем или да вземем тези мъже у дома, или…
— Не — прекъсна го Син. — Ако някой от хората на Хенри се върне, ще ви убият, без да задават въпроси. Всичко, което ще видят, е английски тела и твоето карирано наметало. Трябва да се върнем обратно заедно и да ме оставите да изпратя съобщение на Хенри.
Когато Кали чу приближаването на конете, помисли, че съпругът й се завръща.
Затича се към вратата с облекчение, но се препъна назад, когато видя Дърмът да носи отпуснатото тяло на Астър в младежките си ръце.
Тя се прекръсти.
— Какво е станало, Дърмът?
Бузите му бяха покрити с кръв, мръсотия и сълзи, а очите му бяха на старец, който беше видял дявола и бе оставил душата си с него.
— Аз го убих — зарида Дърмът. — Убих ги всичките.
Писъкът на Морна проехтя, докато тичаше към сина си.
Дърмът се отпусна на колене в предверието и задържа Астър в ръцете си. Той поклащаше чичо си напред-назад, сякаш искаше да го събуди и съживи отново.
— Нямах това намерение. О, Боже, не исках да умреш, Астър, ти стари глупако.
Морна изрида и обви ръце около Дърмът, докато той седеше там и поклащаше Астър в ръцете си. Джейми слезе, тичайки по стълбите, за да види какво става, но Кали се завъртя и го изпрати в стаята му с Юън. Не искаше момчето да види това.
Тя самата не искаше да е свидетел и последното нещо от което се нуждаеше Джейми бе споменът за брат си и чичо си заедно, покрити с кръв.
Сълзи напълниха очите й, но тя ги сдържа. Трябваше да проумее случилото се, което беше напълно извън разбиранията й.
Тя коленичи на пода отстрани на Дърмът.
— Дърмът, кажи ми какво се случи.
Сега той плачеше.
Кали хвана лицето му в ръце и го принуди да я погледне.
— Трябва да ми кажеш какво се случи.
— Исках само да хвана Хенри — произнесе думите отсечено.
Сърцето й се сви.
— Хенри… кралят на Англия?
Той кимна.
— Какво си мислеше?
Дърмът изрида.
— Фрейзър ми каза, че той идва да реши този проблем веднъж и завинаги. Че кралят ще ни прати всичките на бесилото. Помислих си, че ако го пленим, както той теб, можем да решим това като го принудим да подпише харта, че оставя Шотландия на шотландците.
Раменете му се тресяха от тежестта на мъката и вината му.
— Предполагаше се, че англичаните са страхливци. Татко винаги казваше, че един шотландец може да разбие десетима от тях и че те винаги са бягали от нас в миналото. Никога не са оставали да се бият.
Сълзите на Кали закапаха, докато съчувстваше за младежката арогантност на брат си. Това беше суров начин да пораснеш и тя щеше да продаде душата си, ако можеше да изтрие тази нощ и да върне обратно невинността му.
— Преди атакуваше заселници, Дърмът. Не рицари, които са тренирани и са се заклели да защитават краля си.