— Какво означава това?
— Трябва да поемеш отговорност за действията си. Тези мъже са ти вярвали и са те последвали, защото са си мислили, че си достоен да ги поведеш. Ако избереш да избягаш и да се скриеш, това ще бъде шамар за всеки мъж, който е бил с теб тази нощ. За всеки мъж, който е мислел, че си заслужава да жертва живота си за теб.
Дърмът седя мълчаливо за дълго, обмисляйки думите му.
— Иска ми се да мога да върна времето назад.
— Знам, момче. Много пъти съм си мислил същото.
Той срещна погледа на Син.
— Ако ми позволиш да сменя дрехите си и да измия лицето си, ще отида доброволно при краля ти.
Син стоеше мълчаливо. В ума си, можеше да види начина, по който Морна държеше Дърмът. Начина, по който Дърмът беше погледнал Син, когато за първи път бе седнал на този стол.
В рамките на последните няколко минути, момчето беше станало мъж.
— Отиди да се почистиш.
Дърмът кимна и напусна.
Син го последва и спря при вида на слугите, които носеха тялото на Астър по стълбите, за да го подготвят за погребение. Жена му стоеше в предверието, наведена към Локлан. Но веднага след като го видя, изтича при него за утеха.
Син я притисна силно към себе си и почувства как трепери в ръцете му. Тя не проговори, но той знаеше какво мисли. За една нощ, заради един акт на безразсъдна постъпка, тя бе изгубила брат си и чичо си.
Той само се молеше да не изгуби и клана си.
— Брейдън — обърна се той тихо към брат си, — трябва да изпратя съобщение до Хенри. Ще се облечеш ли в някоя от моите дрехи, за да му го занесеш?
— Да.
Син кимна в знак на благодарност. Кали повдигна глава и погледът в очите й го съсипа. Тя беше ужасена и поразена от мъка.
— Ще им предадеш Дърмът. — Това беше прошепнато твърдение, не въпрос.
— Хенри ще настоява някой да му бъде предаден. Той не може да остави подобни действия да останат ненаказани. Това беше покушение върху живота му и много мъже бяха убити заради това. Ако не направи нищо, ще се покаже слаб и неспособен. Две неща, които крал, борещ се за трона си, не може да си позволи.
— Знам. — Тя затрепери дори по-силно, но сълзите й бяха спрели. — Трябва да говоря с Дърмът.
С неохота Син я наблюдаваше как се отдалечава, после отиде да напише посланието си за Хенри, докато Брейдън се обличаше като английски рицар.
С всяка дума, която пишеше на Хенри, Син знаеше в сърцето си, че ще изгуби жена си. Можеше и да казва, че разбира, но трябваше да избира между брат и съпруг. Съпруг, когото едва познаваше и брат, когото обичаше почти двадесет години. Наистина, не всички роднини се обичаха един друг, но двамата с Дърмът бяха изключение. Почти както той и братята му. Дори през разстоянието и времето, които ги разделяха, те винаги се бяха грижили един за друг.
Не. След време, тя щеше да започне да го мрази.
Изръмжавайки, той скъса бележката си и бързо написа друга. В сърцето си, знаеше какво трябва да се направи. Това беше единственият начин да я види щастлива.
Глава 17
Кали беше изумена, че Син не изпрати брат й право при краля.
Но на сутринта разбра защо. Хенри, охраната му и всички англичани, които обитаваха Оксли отседнаха пред замъка й. Хората й се бяха събрали в двора на замъка, ужасени от това какво може да иска английската армия.
Син беше заповядал да затворят портите и да се охранява и после я беше оставил, за да се въоръжи. Сърцето й биеше ускорено, но правеше всичко възможно да успокои всички.
Но отвътре тя трепереше и беше ужасена.
Стоеше пред портата на замъка, а до нея бяха Брейдън, Локлан, Дърмът и Юън. Саймън, който изглеждаше малко блед и слаб, се присъедини към тях.
— Хенри е отвън, а?
Кали кимна.
— Да, и иска кръвта на Макнийли.
Погледът й се спря на Дърмът, който стоеше гордо до нея. Тя видя страха в очите му, докато се държеше здраво за ръката на Джейми.
Вратата на замъка се отвори и всички присъстващи замлъкнаха. Кали се обърна, за да види какво ги беше вкаменило.
Сърцето й спря.
Застанал в рамката на вратата беше съпругът й. И беше облечен в наметало на баща й в карирано тъмносиньо, зелено и жълто.
Важността на жеста я разкъса. _Няма да бъда притежаван._ Колко пъти й беше казвал това?
Сълзи напълниха очите й при гледката. В този момент, Син беше декларирал верността си към нея по начин, който я разтърси дълбоко. Мъж, който не искаше никой да претендира за него и нищо да не го притежава, носеше нейните цветове.
Никога не го беше обичала повече.
Погледите им се преплетоха, но празнотата в неговия я изплаши дори повече от факта, че Хенри чака отвън, за да убие брат й.