— Стражи — нареди Хенри, — отведете го.
Син не протестира, когато го сграбчиха за ръцете и го отведоха.
Единственото му съжаление беше, че не посмя да се обърне и да погледне жена си. Боеше се, че ако го направи, няма да е способен да мине през това. Искаше я повече, отколкото беше искал нещо друго на този свят.
Но в обсаденото си сърце знаеше, че така трябва да бъде.
Кали наблюдаваше ужасено когато кралските стражи сграбчиха съпруга й и завързаха ръцете му зад гърба.
— Какво правят?
— Прибират Син — прошепна Саймън.
Обзе я страх.
— Какво означава това?
Саймън отказа да срещне погледа й. Тя видя страх и болка в очите му, докато наблюдаваше как качват Син на кон и кралят отново яхваше жребеца си.
— Означава, че е отказал да даде на Хенри името на Дърмът.
— Не — въздъхна тя, а сърцето й се разби. — Защо ще прави подобно нещо?
— Нямам идея.
— Защото е проклет глупак — изръмжа Локлан. — Планира да умре на мястото на брат ти.
Кали спря да диша, когато думите я заляха.
— Чакайте! — изкрещя Кали надолу към англичаните.
Тя видя Хенри да насочва коня си напред.
— Какво казахте?
— Защо отвеждате съпруга ми?
Хенри повдигна царствено вежда.
— Той призна, че е Нападателя и като такъв, ще бъде екзекутиран за покушението над живота ни.
Думите му разкъсаха сърцето й на парченца. Не, това не можеше да е истина. Трябваше да е някакъв ужасен кошмар. Въпреки това, знаеше че не е.
Тя погледна към крал Хенри.
— Син не го е направил и вие много добре го знаете.
— Той казва, че е.
— Той лъже, за да защити… — Гласът й заглъхна, когато се осъзна преди да предаде брат си.
Хенри се наведе напред на седлото си, силно заинтересован от думите й.
— Кажете ни, милейди, кого се опитва да предпази? — После той добави грубо: — Каледония, ако притежавате в сърцето си любов към съпруга си, тогава ни дайте името, от което се нуждаем, за да спасим живота му.
Тя изпъна гръб и погледна към мястото, където Син седеше на коня си, изправен решително, с гордо изпънати рамене. Тя никога нямаше да предаде Дърмът, нито имаше намерение да гледа как Син страда за престъпление, което не бе извършил.
— Искам съпругът ми да бъде освободен. Веднага.
Хенри й се усмихна самодоволно.
— Тогава ни предложете друг да умре на негово място.
Тя погледна към Саймън, чието лице беше станало бяло.
— Какво мога да направя? — обезумяло попита тя.
— Нищо. Хенри трябва да има изкупителна жертва. Или вашият брат, или съпругът ви, милейди. Няма друг начин.
Изричайки сочно проклятие Юън сграбчи Дърмът и се приготви да го хвърли през стената.
Локлан и Брейдън хванаха брат си и издърпаха гърчещия се Дърмът от ръцете му, после застанаха между двамата.
— Не! — извика Юън, протегна се за Дърмът, който сега се криеше зад гърба на Брейдън. — Няма да гледам как убиват Син заради глупав младок, който няма повече разум от стрък праз.
Локлан сграбчи брат си и го бутна назад.
— Успокой се, Юън. Никой от нас не иска да види Син мъртъв.
По бузите на Кали закапаха сълзи, докато наблюдаваше как кралят се оттегля от замъка й и дава заповеди за тръгване.
О, Боже, не! Протестът я задави, докато гледаше как отвеждат съпруга й надалеч. За да умре.
През целия си живот, Син се беше жертвал, за да спасява другите. Беше изгубил невинността, детството, душата си, и сега щеше да загуби живота си.
И за какво?
— О, Син — въздъхна тя.
Кали се извърна от парапета и погледна към хората, които стояха покрай стената с нея. Хората събрани в двора долу. Това бяха нейните хора сега, след като Астър си беше отишъл.
Тя щеше да бъде водач. Нямаше друг, който да поеме властта над клана Макнийли.
_Кой е първият ти акт на дълг?_
Дали това беше гласът на баща й, който чуваше в главата си? Философията на баща й, която си спомни с тревожна яснота.
Спасен от моята сила. Това беше девизът на клана й. Девизът, с който тя и Дърмът бяха израснали.
За пръв път в живота си тя наистина разбра тези думи.
Никой не заплашваше Макнийли. По-скоро щеше да умре, отколкото да види нейният Син да се жертва, за да защити брат й.
Сърцето й пламна от вътрешна сила и сигурност, която не разбираше и се отдръпна от стената.
— Имам план — съобщи на мъжете. — Локлан, имам нужда от услуга.
— Изглежда, жена ти вече те заряза — каза Хенри, докато яздеше до Син.
Син отказа да позволи на Хенри да види колко много го заболя от тези думи. Никога не би признавал пред никого, дори пред себе си, че това, което наистина искаше, бе тя да го спре.
Точно когато замъкът изчезна от погледа му, част от него жадуваше да чуе плача на Кали, че го обича твърде много, за да му позволи да умре. Че ще направи всичко, за да го спаси.