— Вие сте безсрамна жена, господарке. Не мислите ли, че прибързахме като ви омъжихме за толкова твърдоглав мъж?
— Не, Ваше Величество. За това ви благодаря.
Хенри се обърна към Дърмът и поклати глава.
— Нападателя, а? Виждаме потенциал в теб, момче. Ела и ни позволи да ти разкажем история за мъж, наречен Малек ин Олюм.
Син потрепери от страх, докато наблюдаваше Хенри и Дърмът да се отдалечават. Изглежда приятелят му беше намерил следващото поколение, което да изкриви по свое подобие. Щеше да се наложи да проведе дълъг разговор с Хенри.
Но първо имаше нещо по-важно, което да свърши.
Юън го сграбчи изотзад и го повдигна в яростна прегръдка.
— Благодаря на бога, че си жив. Мислех, че ще трябва да разкъсам малко английска кожа и да одера едно младо шотландско говедо.
Поне веднъж Син не протестира срещу грубиянската привързаност на брат си.
— Да, видях ръката, която подаде на бедния Дърмът. Късметлия е, че не му счупи крака.
— Аз? — ахна Юън. — Невинен съм.
Локлан и Брейдън отстраниха Юън от него.
— Син Макалистър? — попита Локлан. — Не бях сигурен дали трябва да се засмея или да проклинам, когато те чух да го обявяваш. — Очите му станаха сериозни. — Много време мина, братко мой. Добре дошъл у дома.
Братята му се отдръпнаха, за да го оставят за момент с жена му.
Син я придърпа близо и просто се наслаждаваше на това да я усеща в ръцете си.
— Благодаря ти, Кали — въздъхна той.
— Няма нужда да ми благодариш. Не мислеше, че наистина, ще позволя кралят да убие мъжа, когото обичам, нали?
Син взе ръката й в своята и се вторачи в пръстена, който й беше дал. Сърцето му препусна при думите й и той притисна дланта й до гърдите си.
— Обичам те, Кали Макнийли, господарке на клана Макнийли и жена на мъж, който е толкова недостоен за теб, че се кълне да прекара остатъка от живота си, опитвайки се да ти покаже колко точно означаваш за него.
Тя се усмихна на думите му.
— Няма нужда да опитваш, Син. Всичко, което трябва да направя, е да погледна в очите ти и вече знам. — Тя го целуна дълбоко, след което го дръпна към коня му. — Ела сега, съпруже, и ми позволи да те отведа у дома.
Син затвори очи при думите й. За пръв път в живота си, той наистина имаше дом.
Епилог
Коледни празници
Няколко месеца по-късно
Голямата зала беше топла, за разлика от вледеняващия сняг навън, и препълнена с хора от клана Макнийли, които бяха пристигнали за годишното честване на Коледа, за което Кали го беше предупредила. Музика изпълваше залата, докато хората пееха и Джейми тичаше из помещението с останалите деца от клана.
Син седеше на господарската маса до жена си, държеше я за ръка и наблюдаваше веселбата около себе си. Никога не беше очаквал да преживее такава Коледа.
Дори Дърмът беше тук със Саймън. Заради сезона Дрейвън се беше сдобил с разрешение от Хенри момчето да посети с тях Шотландия за колкото време искаше, стига да останеше под непрекъснатото наблюдение на Саймън. Самият Дрейвън също би дошъл, но нито той, нито Емили искаха да излагат малкия си син на суровия климат в планинска Шотландия.
Но през пролетта, щяха да доведат Дърмът и новото си бебе за друго посещение.
— Трябва ли да изпратим някой навън да потърси братята ти? — попита Кали.
Син поклати глава.
— Сигурен съм, че са добре. Без съмнение времето ги е забавило малко, но очаквам да се присъединят към нас всеки момент.
Кали наблюдаваше как съпругът й оглежда хората й. Беше станал толкова спокоен през изминалите месеци. Беше си отишъл суровият, предпазлив мъж и на негово място беше някой, когото се беше научила да обича все повече с всеки изминал ден.
Тя покри съединените им ръце с другата си ръка и просто се наслаждаваше на усещането за силата му в дланта си.
Вратата се отвори, вкарвайки приток от вихрещ се сняг и шест увити фигури. По височината на три от тях, тя знаеше, че това трябва да са деверите й.
Преди да успее да се изправи, за да ги поздрави, един от по-ниските посетители отхвърли назад качулката си и разкри красива по-възрастна жена с поразителна черна коса. Кали нямаше да реагира, ако не беше почувствала съпруга си да се напряга.
Тя го погледна и видя омразата в очите му, докато гледаше ниската жена. Инстинктивно разбра коя беше новодошлата. Айлийн.
Защо би дошла тук мащехата му?
Мъжете махнаха качулките си и Кали разпозна жената на Брейдън, Маги, и малката им дъщеря, Ейда, която се беше сгушила в ръцете на майка си, също като сина на Киърън, Конър.
Всички стояха в предверието, напрегнати, докато Айлийн се придвижваше напред.