Син не можеше да диша или да помръдне, докато наблюдаваше мащехата си да се приближава. В главата му звучаха всички обиди, които винаги му бе нанасяла.
Айлийн погледна първо към Кали и й отправи усмивка, после обърна поглед към Син и усмивката угасна.
Стояха в пълна тишина, привлекли пълното вниманието на всички. За пръв път в живота си, той видя нещо друго в очите й, освен омраза. Достатъчно странно, но видя вина и разкаяние.
Айлийн пое накъсано дъх.
— Добре — каза спокойно тя. — Това е дори по-странно, отколкото си мислех, че ще бъде. Така че позволи ми да кажа моята част и тогава може да имаш удоволствието да видиш как ме изхвърлят от залата ти.
Думите й го зашеметиха толкова много, че не можа да им отговори така, както му се искаше.
— Много сгреших в начина, по който се отнасях с теб, момче. Дори няма да се опитвам да се извинявам. Но бях много млада девойка и с разбито сърце. Нещо повече, бях глупава да виня дете за нещо, за което не е виновно.
Тя му отправи нежен поглед, който го изненада и обърка.
— Знам, че не вярваш в това, но много нощи лежах будна, желаейки да бях направила нещата по различен начин, що се отнася до теб.
— Не ми дължите нищо, милейди — каза Син.
— Да, но е така. Когато беше изгонен и остана с нас, исках да ти кажа как се чувствам, но всеки път, когато се опитах, се обръщах страхливо. — Тя постави увития подарък в ръката си на масата пред него. — Весела Коледа и на двама ви, и поздравления за женитбата ви. — Тя се усмихна на Кали. — Надявам се, че ще му дадеш цялата любов, която аз трябваше да му дам.
После се обърна и се отправи към вратата.
Син я наблюдаваше как се отдалечава, чувствата му бяха объркани и смутени. Жена му се протегна за подаръка и го отвори.
— Син?
Той премести поглед от мащехата си към знамето на Макалистър в ръцете на жена си и сърцето му подскочи.
Вместо четири меча, сега то съдържаше пет. И в ръцете на Кали стоеше малка картичка за пожелания, украсена с извития, ясен почерк на Айлийн: За Син Макалистър.
Той погледна към братята си и Маги, които го наблюдаваха очакващо, докато майка им прекосяваше стаята.
— Айлийн — каза той, преди да успее да се спре.
Тя замръзна и се обърна с лице към него.
Син се надигна от масата и застана пред нея.
— Научих се много отдавна да забравя за миналото си. Съгласен съм, че имаше моменти, в които това беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но аз не съм такъв, че да живея върху стари рани. Вие сте добре дошла в залата ми, милейди.
Сълзи напълниха очите й, докато го гледаше.
— Никога няма да разбереш колко ми се иска да бях споделила твоето състрадание. Сигурна съм, че много пъти си искал да ти кажа тези думи.
Син не отговори нищо. Нямаше представа какво да каже.
Тогава тя направи най-неочакваното нещо. Айлийн се протегна и го прегърна.
Син замръзна в шок.
Тя го потупа по гърба после го освободи. Погледна към него, сбърчи нос и направи нещо, което никой не беше правил преди това…
Тя се протегна и оправи косата и дрехите му, като майка, която се притеснява за външния вид на сина си.
— Ето — каза тя, потупвайки го по ръката. — Нямах намерение да те раздърпвам.
Син се засмя, докато братята, жена му и Маги се присъединиха към тях. Слугите донесоха питиета за семейството и те се оттеглиха към масата, където вечеряха в приятна компания и любов.
Часове по-късно, когато всички бяха нахранени и заситени, слугите разнесоха подаръците.
Син взе с благодарност този от Кали. Не беше много голям и когато го отвори той се намръщи.
— Сигурно съм взел този на Ейда по погрешка — каза той, защото вътре нямаше нищо, освен малки бели бебешки обувки.
Той посегна, да ги даде на Маги, но Кали го спря.
— Е, знам колко великодушен мъж си, Син Макалистър, но не ги раздавай, когато ще се нуждаеш от тях през лятото.
Челюстта му увисна, щом умът му проумя думите й.
— Носиш дете?
Хапейки устни, тя кимна.
Син извика от радост, след което я издърпа в скута си и бързо се извини за това.
— Не нараних теб или бебето, нали?
Тя му се засмя.
— Не, любов моя. Сигурна съм, че ако е като баща си, той е доста неразрушим.
Локлан стана с чаша вино в ръка.
— За Кали и Син. Нека това да бъде първото от многото малки съкровища, които ще се появят.
Син пи при този тост, после подаде чашата на жена си и я загледа как отпива от нея.
— Знаете ли, милейди, че казват, че да пиеш вино от чашата на мъж е много добър начин да се сдобиеш с дете.
Тя го целуна нежно по устните.
— Страхувам се, че твърде много сме закъснели за това.