На възрастта от двадесет и шест години, Кали далеч не беше незапозната девойка, която да не знае нищо за онова, което се случваше между мъжете и жените. Въпреки че никога не бе докосвана от мъж, омъжените й приятелки я бяха образовали по отношение на съпружеските задължения. Винаги беше определяла разказаното от тях като недостойно и неприятно. Поне докато не бе видяла голите гърди на лорд Син. В този момент мислите й бяха взели рязък обрат.
По някаква причина мисълта, да бъде толкова интимна с него, изглеждаше всякак, но не и отвратителна. В действителност беше завладяна от въпроса какъв ли вкус имат устните му. Как ли щеше да се чувства, докато големите му, загорели ръце докосват тялото й, а тя прокарва пръсти през копринената му коса.
— Милейди, изглежда избягахте от лапите на Сцила, но попаднахте в ръцете на Харибда[7]. Отново.
Кали премигна, когато дълбокият му глас промени посоката на мислите й и ги фокусира върху това, което се случваше с нея.
— Чичо ми твърди, че това е специалният талант, който притежавам.
Лорд Син й се усмихна и предизвика странна слабост в тялото й. Спираше дъха й, когато се усмихнеше.
Той обърна коня си и се насочи към замъка.
— Не мисля, че бих могла да ви подкупя да ни пуснете на свобода, нали? — попита тя с надежда.
— Достатъчно умна сте, за да не го направите.
Гърлото й се стегна, докато преглъщаше сълзите, породени от суровата настойчивост в гласа му.
— Всичко, което искам, е да се прибера у дома. Не можете ли да ме разберете?
Някакво странно чувство помрачи погледа му, сякаш думите й бяха уцелили тъжен спомен.
— Милейди — отвърна той тихо, — разбирам чувствата ви.
— Тогава защо не можете да ме пуснете?
— Защото Хенри се нуждае от вас тук. Така вашите хора ще го оставят на мира.
— Искате да кажете, че ще оставят вашите хора на мира.
Погледът му се замъгли, когато отвърна сериозно:
— Аз нямам мои хора.
Кали замълча и сведе очи към гърдите му, където английските рицари носеха герба на семейството или господаря си. Върху одеждите му липсваше такъв и внезапно тя разбра защо.
— Щом не дължите вярност към англичаните, нека…
— Дължа вярност на Хенри и той иска да останете.
Кали бе непреклонна в неудовлетвореността си.
— Добре — въздъхна тя, — но няма да спра с опитите си да избягам.
— А аз няма да спра да ви хващам.
Кали скръсти ръце пред гърдите си, като правеше всичко възможно да не се докосва до него. Но беше трудно. Особено когато ръцете му я прегръщаха като стоманени окови, докато я придържаха към седлото.
От него се носеше топлият, опияняващ аромат на бъз и сандалово дърво. Можеше да почувства силните удари на биещото му сърце, докато пътуваха обратно към вътрешния двор на замъка.
Този непознат беше толкова красив и въпреки че бе отрекъл многократно, а придворните я уверяваха в противното, Кали подозираше, че лорд Син не е дяволът, за който се представяше. Ако беше чудовището, каквото го описваха, не би бил способен на подобна доброта. Нито пък би се загрижил какво се случва с нея и брат й.
Когато приближиха конюшнята, Кали видя, че английският крал ги очакваше с двама от стражите си, които стояха зад него. Малка група от благородници, мъже и жени, наблюдаваше краля и пристигането им, търсейки без съмнение храна за клюките си.
Изражението на крал Хенри не изглеждаше щастливо.
— Какво се е случило? — попита кралят, когато спряха пред него. — Току-що научихме за нейното изчезване и подготвихме група, която да я търси.
Лорд Син й помогна да слезе, преди да преметне крак над гърба на коня и да се плъзне от седлото.
— Нищо — отговори той и добави със закъснение: — Ваше Величество. Дамата просто почувства нужда от глътка свеж въздух. Наблюдавах я през цялото време.
Хенри подозрително присви очи към нея, докато Саймън и Джейми слязоха от своя кон. Саймън задържа нежно брат й. За първи път Джейми мълчеше, изпитвайки страхопочитание към английския крал, който чичо й определяше като въплъщението на Луцифер. Без съмнение момчето не помръдваше от страх, да не би Хенри да направи следващата си вечеря от плътта му.
Когато кралят погледна отново към лорд Син, погледът му омекна.
— Е, радваме се да ви видим заедно. Надяваме се, че двамата сте подходящи един за друг.
Кали се намръщи, обзета от тревожно чувство.
— Простете, Ваше Величество?
Хенри я игнорира, пристъпи към Син и прошепна, така че само той и Кали да чуят следващите му думи.