— Син, открих свещеник и на сутринта ще видя двама ви женени.
Глава 4
— Моля? — повтори Кали, а сърцето й спря. — Какво казахте?
Син не й обърна внимание, докато кралят ги гледаше хитро и дяволито.
— Неясно ли се изразихме? — попита Хенри с престорена невинност. Син знаеше, че тя не разбира за какво говори кралят и се ядосваше, задето си играеше по този начин с нея. — Каледония Макнийли, запознай се с бъдещия си съпруг, Син.
Кали забеляза гнева, стаен в черните очи на Син. Гняв, който искреше и нарасна при споменаването на името й.
— Как е името й?
— Каледония — повтори Хенри.
Син изруга, макар че тя не можеше да си представи защо името й предизвика такива чувства в него. Не че това имаше някакво значение за нея; тя нямаше да се омъжи за един англичанин.
— Няма да се омъжа за него.
Хенри повдигна вежда, за да я предупреди за тона й.
— Ако искате да се върнете у дома си, ще го направите.
— Хората ми ще го убият.
Хенри се разсмя.
— Могат да се опитат, но ви уверяваме, че няма да успеят.
Тя се обърна, за да погледне Син.
— Знаехте ли за това?
— Все още не съм се съгласил.
Хенри се подсмихна.
— Даде думата си. Ако намерим свещеник, който да извърши церемонията, ще спазиш уговорката ни.
Син погледна подозрително към Хенри и кръстоса ръце пред гърдите си. Ако бъдещето й не зависеше от победителя в тази конфронтация, Кали можеше да определи поведението им като забавно. Една жена рядко ставаше свидетел на подобен сблъсък между двама толкова силни мъже.
— Първо — бавно каза Син, — искам да се срещна с този твой свещеник, за да се убедя, че не е някой селянин, преоблякъл се в монашеско расо.
Кралят успя да изглежда едновременно обиден и развеселен.
— Мислиш, че можем да постъпим по подобен начин?
— Изобщо не се съмнявам.
Хенри се разсмя отново.
— Син, момчето ми, познаваш ни прекалено добре. Но тук няма никаква измама. Това е желанието на Спасителя да ти намерим съпруга.
— Това е желанието на Луцифер да ме измъчвате, докато дойде неговият ред.
— Може би.
Кали погледна последователно и към двамата мъже. Тя нямаше никакво намерение да се придържа към споразумението, изготвено между двамата англичани без нейно съгласие. Особено след като една такава сделка щеше да бъде в ущърб на клана й.
— Каквато й да сте замислили вие двамата, то не ме касае. Няма да се омъжа за един англичанин.
Хенри изглеждаше замислен, докато поглаждаше червеникавата си брада.
— Добре, тогава, не ни оставяш друг избор. Ще нахлуем с армията си в земите ти и ще убием всеки мъж и всяко момче, за да подсигурим мира. Ще започнем още утре сутрин със смъртта на малкия ти брат.
Джейми ахна и отстъпи назад, препъвайки се в Саймън.
Рицарят вдигна момчето, върху чието лице бе изписан ужас и го прегърна, потупвайки го успокоително по гърба.
Сърцето на Кали спря, щом я завладя страхът от хладнокръвната заплаха на Хенри.
— Не бихте посмели да направите подобно нещо.
Думите й бяха извън всякакви граници и всички го знаеха. Погледът на Хенри я накара да потрепери. Но дори и така тя нямаше да се откаже. Не и за нещо толкова важно особено докато той заплашваше Джейми. Дори само да се опиташе да изпълни заплахата си, тя щеше да се увери сама, че ще плати с живота си за своето престъпление.
— Ще те посъветваме да внимаваш с езика си — каза Хенри, а гласът му бе пресипнал от злоба. — Ти може и да си потомка на шотландски кралски род; той определено не е. Така, наистина ли вярваш, че можеш да ни спреш да направим това, което е необходимо, за да подсигурим благополучието на Англия?
Кали спря погледа си върху този на Син и видя предупреждението, четящо се в очите му. Да, Хенри можеше да бъде безмилостен. И двамата го знаеха.
— Това е нелепо — настоя тя пред краля.
— Нелепо или не, щом настъпи утрото вие двамата или ще се ожените, или нашата армия ще нахлуе в Шотландия. Изборът е изцяло ваш.
Кали срещна погледа на Хенри като равна. Тя нямаше да му позволи да види страха или трепета й. Ако бе мъж, кралят нямаше да посмее да направи това и се гневеше на англичаните, които така подценяваха жените си.
Как й се искаше всичко да е някаква заблуда. Но знаеше, че не е така.
Бунтовниците в клана й, водени от неизвестен мъж, познат само под името Нападателя, бяха безмилостни към англичаните, които се бяха осмелили да се заселят в Шотландия. Тя бе сигурна, че единствената причина, поради която Хенри се въздържаше да не нападне клана й, бе близкото родство с крал Малкълм Шотландски. И именно заради него, тя бе в безопасност в ръцете му.