Като братовчедка на шотландския крал, Кали бе прекарала голяма част от ранните си години в неговия двор и познаваше кралския живот и начина, по който разсъждават кралете.
Също така бе убедена, че ако се осмелеше да заведе Син в Шотландия, бунтовниците, които бяха нападнали англичаните, без съмнение щяха да атакуват него и хората му. За броени дни щеше да последва война.
Всичко това бе направо отчайващо. Можеше да го види ясно в ума си. Армията на Син нахлуваше и войниците му опустошаваха наред, заедно с мъжете от клана й, които мразеха всичко английско. Нито една от страните нямаше да отстъпи или да бъде разумна. Хората от клана й никога нямаше да понесат английска армия на тяхна земя.
Какво трябваше да направи?
— Колко голяма армия ще доведете в дома ми? — попита тя Син, ужасявайки се от отговора.
— Никаква. Ще дойда сам.
Хенри се разсмя, докато не осъзна, че лорд Син не се шегуваше.
— Не може да говориш сериозно.
Син сви рамене спокойно.
— Дори десетина английски рицари, живеещи сред шотландците, ще предизвикат конфликтите, които се опитваш да избегнеш. Единственият шанс за мир, е с един мъж срещу тях.
Познанието на Син за хората й я изненада. Както и куражът му. Но бе повече от глупаво да навлезеш сам в територията на врага и да очакваш той да се предаде и поклони. Никога нямаше да настъпи денят, в който шотландците ще постъпят така.
Лицето на Хенри стана мрачно, очите му горяха яростно, щом се обърна към Син.
— Те ще те убият.
— Ти каза, че не могат — напомни му Син.
Лицето на Хенри доби още по-мрачен вид от силата на гнева му, а придворните сближиха глави, докато шепнеха помежду си, напомняйки на Кали, че разговорът им имаше свидетели.
Хенри поклати глава.
Кали се обърна и видя, че Саймън все още държи Джейми, който бе с ококорени очи и хапете нервно юмрука си.
— Защото мислехме, че ще бъдеш с мъжете си. Що за глупак…
— Аз ще отида с него.
Хенри изруга.
— Саймън, смятахме, че си по-разумен и няма да се замесваш в това.
Рицарят сякаш се замисли за момент върху коментара на краля.
— Не, Ваше Величество, очевидно съм със самоубийствени наклонности в подобни ситуации. Освен това винаги съм искал да видя Шотландия.
Син му се надсмя.
— Кой е казал, че ще позволя такова нещо?
Устните на Саймън се извиха в подигравателна усмивка.
— Дали ще позволиш, или не — аз ще бъда там. Предполагам, че ще е по-лесно да пътувам с теб, но и в двата случая ще замина за Шотландия. Ти се нуждаеш от някой, който да пази гърба ти.
Думите му сякаш развеселиха лорд Син.
— Уверявам те, че гърбът ми е добре защитен.
Между тях премина нещо неизречено.
Нещо, което очевидно свързваше тези двама мъже заедно като братя. Нещо зловещо и невъзмутимо, ако се съдеше по измъчените погледи и на двамата.
— Знам това — съгласи се Саймън. — Но дори най-силните сред нас могат да се възползват от приятел от време на време.
— Оценявам предложението ти, Саймън, но все още не съм се съгласил с този брак.
— Ти се съгласи — настоя Хенри.
Кали искаше да възрази, но размисли. За нея имаше само едно спасение.
Бягство.
Нямаше никакъв начин да спори с тези мъже, които не се интересуваха нито от нея, нито от мнението й. Тя не представляваше нищо за Хенри, освен политическа пионка, която да използва, както намери за добре.
Колкото до Син, не знаеше какво ще спечели той от техния съюз. Но тя не възнамеряваше да остане достатъчно дълго, за да разбере. Нека си намери английска наследница, за която да се ожени. Или някоя друга девойка, която ще привлече вниманието му.
Тя трябваше да се измъкне оттук, от тези мъже и ужасната им страна, или всичко щеше да е изгубено.
— Е… — каза бавно тя, отдръпвайки се от тях. — Ако ще се омъжвам утре сутрин, най-добре е да се връщам в стаята си, където мога да се подготвя за събитието.
— Ще се омъжиш за дявола? — попита Джейми, свивайки устни при самата мисъл за това. — Обзалагам се, че ако го направиш ще ти пораснат рога.
Тя не му обърна внимание и го взе от ръцете на Саймън.
Джейми поклати глава като старец, наставляващ дете.
— Чудя се дали ще ти порасне и опашка.
Кали въздъхна. Е, поне момчето бе възвърнало дар словото си. Тя му изшътка да замълчи, но той не спря да бърбори за последиците от това да се омъжиш в кралското семейство на дявола.
— Обзалагам се, че децата ви ще се родят с езици като на змиите. И с люспи. Мислиш ли, че ще имат отрова в зъбите си, ако ме ухапят? Помниш ли, когато бебето на Роби ме ухапа веднъж? Мисля, че още имам синина. Дърмът каза, че е стигнало чак до костта, въпреки че на мен просто ми изглеждаше някак си лилаво.