Выбрать главу

Син ги наблюдаваше, докато двамата се оттегляха към замъка, а момчето не спираше да бърбори.

Жената бе сменила мнението си прекалено бързо и той знаеше какво си бе наумила, можеше да прочете безпроблемно мислите й. Обмисляше ново бягство.

Той повика Саймън към себе си.

— Наблюдавай я, докато говоря с Хенри.

— Ако избяга, няма да ти се налага да се жениш за нея.

— Знам. Въпреки това я наблюдавай. Има невероятната способност да се забърква в неприятности.

Кали усещаше погледа на лорд Син върху себе си, докато вървеше с Джейми към замъка. Тя се спря до вратата, за да погледне назад и откри Саймън на няколко крачки от нея.

О, по дяволите, Син сигурно бе пратил рицаря да ги наблюдава.

Няма значение. Това само правеше бягството й по-сложно. В никакъв случай не превръщаше плановете й в невъзможни. Когато бе малка, често надхитряваше бавачката си, за да се измъкне от замъка и да иде да плува гола в езерото. Щом можеше да се измъкне от Торна, която бе наполовина ясновидка, със способности да чете мислите на Кали, лесно можеше да се изплъзне на един англичанин.

Щом Саймън се доближи, тя забеляза черния гарван на зелената му туника. По кройката и плата на дрехата, както и гордостта на рицаря, тя предположи, че е мъж с потекло и богатство. Без съмнение голям благородник.

— Вие на какво сте господар? — любезно попита тя.

Той отвори вратата, за да може тя да мине.

— Само на себе си, милейди. Аз съм рицар без земи.

— Приятел на лорд Син?

Той се поспря за малко, докато тя минаваше покрай него.

— Предполагам, че съм най-близкото нещо до приятел, което си позволява той.

— Тоест?

— Той има само врагове и хора, които му се подмазват, за да се доберат до краля. — Саймън затвори вратата зад нея и Джейми, след това я поведе по светлия коридор, окъпан в цветове от стъклописа на прозореца, към стълбите.

— Може ли да си поиграя с меча ти? — попита Джейми.

Очите на Саймън бяха изпълнени с нежност и доброта, когато разроши червените му къдрици.

— Когато пораснеш.

Джейми му се оплези и Саймън се разсмя на малкото дяволче.

— Знаеш ли, хората говорят, че всеки път щом някое малко момче изплези езика си, изпраща съобщение на нощните великани човекоядци къде спи то.

— Това не е вярно. — Джейми погледна бързо към Кали. — Нали?

Тя сви рамене.

— Не знам нищо за тези нощни великани човекоядци.

Джейми избяга преди тях, но не показа езика от устата си.

— В коя категория попадаш ти? — попита тя Саймън, връщайки се към разговора им. — Подмазваш ли му се или си негов враг?

— Аз съм в трета категория, която изглежда е специално за мен, брат ми и краля. — Той спря и я погледна искрено. — Аз дължа на Син живота, а вероятно и здравия си разум. Той е правил неща за мен, които нито едно дете не трябва да прави и аз благодаря на бога всяка вечер, за лоялността на този мъж към мен във време, когато всяка друго момче би защитавало себе си и би се скрило в някой ъгъл.

— Затова си готов да тръгнеш към Шотландия и да умреш с него?

Искреността в очите му бе очевидна.

— И идея си нямаш.

От думите му по гръбнака й се прокрадна тръпка. Каквото и да им се бе случило, наистина трябва да е било ужасно.

Саймън погледна към Джейми, който ги чакаше на върха на стълбите, близо до вратата й.

Той сниши глас, за да не може Джейми да го дочуе.

— Бях почти на възрастта на брат ти, когато Син се хвърли с тялото си върху моето, за да ме предпази. Той почти загуби живота си онзи ден заради това. В нощта, когато убиха майка ми, Син бе този, който ме скри от гнева на нейния убиец. От стената, където бях скрит, можех да чуя боя, който понесе, вместо да издаде скривалището ми. Има вечери, в които все още чувам и виждам ударите, които получи, защитавайки ме не само тази нощ, но и през всичките години, в които живеехме в Рейвънсууд. Последният ми спомен за него като дете, е как около гърлото му е увита ръката на мъж, който му се заклева, че ще съжалява, задето ми е помогнал. Разтрепервам се само като си помисля, какво му се е случило тогава. Но като познавам Харолд, съм напълно сигурен, че е удържал на думата си.

Кали потрепери от думите му. Но те показваха що за мъж бе Син.

Щом стигнаха върха на стълбите, Кали придърпа Джейми към себе си и отвори вратата на стаята си. Лорд Син я бе запленил, но това бе всичко. Тя не можеше да му даде повече.

Не и когато трябваше да планира бягство.

Син прекара часове, опитвайки се да разубеди Хенри от тази лудост. Мъжът бе непоколебим.

По дяволите.

Съпруга. Самата мисъл за това караше стомахът му да се бунтува. Какво щеше да прави той с една съпруга?