Можеше да падне в реката или да го прегази някоя карета. Можеше да е отвлечен от крадци или нещо още по-страшно! Умът й премина през безброй ужасяващи възможности и във всички тях, Джейми се нуждаеше от нея, а тя не бе там, за да го защити.
Ако нещо му се случеше, нямаше да може да го преживее.
Болката в гърдите й бе мъчителна. Разкъсваше дробовете, затруднявайки дишането й.
Нямаше идея къде да търси. Не знаеше как да го намери в този чужд град.
През паниката изплува само една ясна мисъл.
Лорд Син.
Той щеше да открие Джейми. Бе сигурна в това.
Сега просто тя трябваше да намери него.
Син се оглеждаше из улиците, докато яздеше. Той бе притиснал бедната Елфа и с малко подтикване, прислужницата бе признала за плана на Каледония. Сега само трябваше да стигне до странноприемницата преди девойката да купи конете.
Саймън яздеше зад него и двамата се движеха с доста добро темпо.
Извън тълпата Син забеляза светлосин воал и една толкова висока жена, че главата и раменете й стърчаха над тези около нея. Дори когато изглеждаше ужасена и забързана, той я разпозна веднага.
— Каледония! — извика Син.
Тя спря мигновено.
Вместо да побегне от него, както бе очаквал той, девойката забърза в неговата посока.
— Благословени да са всички светии — каза тя, а лицето й бе мокро от сълзи, когато сложи ръце върху десния му крак. Отчаяното й докосване не би трябвало да му повлияе изобщо, но то изгори кожата му с възбуждаща топлина, която се насочи направо към слабините му. — Толкова се радвам да ви видя.
Думите й го накараха да отстъпи. През живота му никой, никога не го бе посрещал така — да не говорим с подобен искрен поглед.
Нещо наистина лошо трябва да се бе случило, за да се радва да види някой като него.
Тогава осъзна, че момчето не бе с нея. Слизайки от коня, той я хвана за ръцете.
— Какво се е случило?
— Джейми. — Тя отблъсна докосването му, сграбчи ръката му и го задърпа надолу по улицата с нея, докато се оглеждаше наоколо. — Няма го и трябва да го открием. Беше тук преди няколко минути, а след това изчезна. Джейми! — изкрещя тя.
Няколко човека погледнаха към тях, но никой не отговори.
— Саймън — извика Син. — Момчето е изчезнало. Можеш ли до го видиш оттам?
Саймън поклати глава и премести коня си, за да застане до тях.
— Къде бяхте, когато изчезна?
Тя избърса очи с ръцете си и погледна към Саймън.
— Не много далеч оттам, където бяхме вчера. Може би още една улица по-надолу.
— До хлебарницата с препарираната катерица на прозореца? — попита Саймън.
— Да, мисля, че да.
Син повдигна вежда при изражението на Саймън.
— Мислиш, че знаеш къде може да е отишъл?
— Да.
Каледония пое дълбоко въздух и хватката й върху ръката на Син се стегна.
— Но — продължи Саймън сърдито, — ще ви заведа, ако обещаете, че няма да споменете инцидента с леглото пред мен или пред някой друг. Никога.
Каледония се изчерви.
— Толкова съжалявам за това. Но аз измих очите ви. Все още ли парят?
Лицето на Саймън доби цвета на косата на Каледония, но Син не можеше да каже дали от гняв, или от срам.
Щом Саймън проговори, гласът му бе по-студен от снежна буря през януари.
— Добре са. Благодаря ви, милейди, за добрината.
Син се качи на коня си, след това подаде ръка на Каледония. В очите й се четеше облекчение, щом сграбчи ръката му и той забеляза колко е малка нейната. Почувства мекотата на докосването й. Не бе усещал нищо толкова деликатно като ръката й в своята.
Издърпа я, за да язди пред него и се обърна към Саймън.
— Накъде?
— На връщане вчера разказвах на момчето за сладкишите на Девицата еднорог. Дори му показах къде се намира магазинът и той заяви, че би дал всичко, за да види пастите и сладкишите. Имам чувството, че може да е отишъл там. Макар че не знам защо ще си правя труда да го спасявам. Кълна се, че главата ми все още тупти от малкия демон.
Кали усети как лицето й пламна.
— Той не искаше да ви удари, Саймън. Кълна се, че тази част беше случайност.
Рицарят я погледна, сякаш за да й покаже, че не й вярва ни най-малко.
Кали не каза нищо повече, докато яздиха към хлебарницата. Джейми знаеше, че не трябва да се отделя от нея. Никога през целия си живот не бе правил нещо толкова глупаво и тя не можеше да си представи какво го е прихванало.
Щеше да е най-добре момчето да е разкаяно, когато го намерят. Защото иначе щеше да го удуши на място.
Не им отне много време, за да стигнат до мястото, където бе изчезнал Джейми. Саймън ги заведе малко по-нататък до малка хлебарница, където една стара жена излизаше с кошница, пълна с хляб.