Щом приближиха магазина, Кали видя катерицата, която Саймън бе споменал и разпозна малкото лице, което гледаше през прозореца, наблюдавайки минувачите. Щом огромните му сини очи се спряха на нея, на устните му се появи тържествуваща усмивка. Очевидно бе толкова доволен да я види, колкото и тя него.
— О, благословена да е Света Мери — прошепна тя.
По тялото й се разля облекчение и тя се спусна от коня, хуквайки към магазина. Бил е наблизо през цялото време, но без мъжете никога нямаше да знае къде да го търси.
По лицето й започнаха да се стичат сълзи, щом го взе в обятията си.
— Малък дребосък — въздъхна тя. — Изплаши ме.
— Съжалявам, Кали. — Той се отдръпна и й показа медения хляб в ръката си. — Помислих си, че ще ни трябва нещо за ядене по време на пътуването. Ти не си яла нищо цял ден.
Ръката й потрепери щом взе хляба от него.
— Бих предпочела да гладувам, отколкото да те изгубя.
— Съжалявам, Кали. Не исках да те уплаша. Просто бях гладен.
Гледката, която представляваха двамата и безмерната любов, която струеше от тях, накараха Син да преглътне тежко.
Момчето погледна към Саймън.
— Исках да купя от лебедовите пасти, за които ми разказахте, но жената на хлебаря каза, че нямам достатъчно монети. — Той погледна отново към сестра си. — Ти обичаш пасти.
Докато тя целуваше бузите му и се убеждаваше, че на дяволчето му няма нищо, Син плати за достатъчно лебедови пасти, че на нехранимайкото да му стане лошо.
Кали погледна към лорд Син, който подаваше покупките на брат й.
— Благодаря ви за добрината.
По изражението на лицето му, тя можеше да каже, че думите й бяха накарали рицаря да се почувства ужасно неудобно.
Щом напуснаха магазина и се отправиха към замъка, Кали осъзна, че няма да успее да се прибере у дома. Поне не сама. Бе заблуждавала себе си, мислейки така. Още по-лошо, за малко не бе изгубила единствения човек на света, който означаваше толкова много за нея.
Мили боже, ами ако не бяха открили Джейми? Какво щеше да стане, ако бе пострадал или загинал, или…
Вината щеше да бъде изцяло нейна. Тя затвори очи, докато болката я разкъсваше. Последното нещо, което искаше, е да каже на Морна, че е позволила нещо да се случи на Джейми. Това щеше да донесе смъртта на бедната жена, която й бе като майка.
Не, тя нямаше да рискува повече безопасността му.
Но тогава какво щеше да прави?
Мислите й се насочиха към мъжа, който щеше да бъде неин съпруг. Можеше ли да му се довери?
Като за англичанин той изглеждаше достатъчно разумен. Както и Саймън.
Може би ако им позволи да дойдат с нея у дома, кланът й ще разбере, че не всички англичани са зверове. Може би те щяха да ги привлекат…
Ти какво? Да не полудя? Извади си главата от света на илюзиите, момиче и ела на земята, където ти е мястото. Шансът кланът Макнийли да приеме някой англичанин сред себе си бе нищожен, ако изобщо съществуваше.
Това бе много далечна възможност, но и единственият шанс, който виждаше.
Ако се омъжеше за Син, можеха да се приберат безопасно у дома.
Независимо дали й харесваше, или не, тя щеше да се съгласи на този брак, като остави Господ да я преведе през него и му се довери, че знае какво е най-добре за нея. Сигурно такава бе неговата воля, иначе с Джейми щяха да успеят да избягат досега и да бъдат на път за вкъщи. Този ден бе знак и Кали вярваше от все сърце в това.
Утре Син щеше да бъде неин съпруг.
Наблюдаваше го как се качва на коня си. Хвърли се грациозно на седлото като роден войн, какъвто беше и седна гордо на гърба на коня, а дългата му коса блестеше на дневната светлина. Беше хубава гледка, красив и силен. Мъж, за когото всяка жена бленува нощем и се надява да зърне поне веднъж от плът и кръв.
И можеше да бъде неин…
Ръката, която протегна към нея едновременно бе силна и нежна. Може и да не бе първоначалният й избор за съпруг, но в него имаше добрина. Също така и справедливост.
Само да притежаваше и шотландска кръв.
И все пак имаше къде-къде по лоши мъже, за които можеше да се омъжи.
— Милорд? — каза тя, щом той я настани пред себе си. — Какво ще направите с хората ми, когато ме заведете у дома?
Въпросът й го накара да стисне зъби. От самата идея за връщане в Шотландия му призляваше. Ако зависеше от него, никога не би стъпил отново там.
Разбира се, там бяха братята му и докато бе с нея, той щеше да ги посети. Само те правеха идеята да напусне Англия поносима.
— Ще подсигуря мира на Хенри — отвърна й той. — Докато хората ви се въздържат да не нападат тези на краля, няма да направя нищо. — Това, което не й каза, е, че възнамерява да намери така наречения Нападател и да прекрати дейността му, а след това да се измъкне от брака им по възможно най-бързия начин.