Но още докато тази мисъл преминаваше през съзнанието му, почувства осезателното присъствие на жената пред себе си. Начинът, по който ухаеше, как я усещаше в ръцете си. Тя бе топла и нежна, успокояваща болките му.
Никога не бе държал в обятията си подобна жена. Никога дори не се бе надявал за някаква утеха в живота си.
Утеха. Той се усмихна подигравателно над думата. Утехата бе за малодушните глупаци. Той не се нуждаеше от нея и бе дяволски сигурно, че не я желаеше.
Щеше да направи нужното за Хенри и след това да се върне обратно, за да изпълни клетвата си за вярност. Това бе неговият живот и той нямаше желание да го променя. Бе се борил прекалено дълго и упорито за спокойствието си, за да позволи на този малък вързоп в скута му да се появи и да обърка всичко.
— И така — тихо каза той, поглеждайки надолу към нея. Момичето бе наклонило глава и изучаваше ръцете му. — Значи ще се съгласите с този брак?
Тя погледна към него през рамо и той улови полъх от лекия й лавандулов аромат. Ухание, което го възбуждаше неизмеримо. Ръцете му се притискаха към ребрата й, а червените й устни бяха отворени леко, точно толкова, че да завладее лесно устата й в страстна целувка.
Тази мисъл разпали още по-силно тялото му. Дяволът да го пази, той желаеше тази жена по най-отчайващ начин.
Кали се загледа в устните му, сякаш усещаше топлината между тях. Сякаш и тя също мечтаеше за целувката, която той желаеше да й даде.
— Не виждам начин да го избегна — тихо каза тя. — А вие?
Той се усмихна на надеждата в гласа й.
— Не, милейди, и аз не виждам. Но работя по въпроса.
Усмивката на лицето й го заслепи.
— В такъв случай, успех. Желая ви голям успех.
Син поклати глава срещу нея. Тя бе неочаквана наслада. Щеше да се радва да я вкуси и да провери дали би била толкова дръзка и докато я целува.
Странно, но не успя да се възпре и се пошегува с нея.
— Трябва ли да се чувствам обиден?
Кали прехапа долната си устна. Той се шегуваше с нея. Затова свидетелстваше и светлината в очите му. Очарована от нехарактерното му поведение, тя отвърна на шегата му.
— Не, не е необходимо да се чувствате обиден. Вие всъщност сте доста мил, когато не се опитвате да бъдете страшен.
— Мил? — попита той невярващо. — Май само така не са ме наричали.
— Никой ли?
— Никой.
Кали се отдръпна, за да го погледне.
— Тогава сигурно много ви плаши мисълта, че единствено аз знам истината за вас.
Лорд Син я погледна учудено.
— Кой казва, че това е истината за мен?
— Аз, и освен ако нямате някой рог, който да извадите и да ми покажете, никога няма да повярвам на нещо друго за вас.
Син прочисти гърлото си при думите й. Трябваше само да погледне надолу и да види доказателството за един рог, който не желае нищо повече от това да се позабавлява с нимфата, седяща в скута му.
О, какъв дух имаше тази девойка и какво ли не би дал той, за да я научи на някои неща. Можеше да си я представи как лежи гола в ръцете му с гърди, притиснати към неговите. Както и да усети вкуса на плътта й върху езика си.
Тя бе несравнимо изкушение.
— Кажете ми — прошепна той, — защо само вие не се страхувате от мен?
— Нямам понятие. Сигурно съм глупава. Елфа ме увери, че всяка сутрин закусвате с малки деца. Вярно ли е?
— Не, не влияят добре на стомаха ми. Цялото това мърдане щом веднъж съм ги погълнал. В действителност не си заслужават усилието.
Тя се разсмя и звукът бе наистина омагьосващ. Това трябва да бе най-странният разговор, който бе водил през целия си живот.
Кали прибра един измъкнал се бакърено-червен кичур под воала си.
— Има ли някой друг, освен мен, който знае, че можете да сте закачлив?
Син се подсмихна подигравателно.
— Закачлив? Милейди, сигурно не сте напълно с ума си, за да си мислите подобно нещо за мен.
— Много жалко тогава.
— Как така?
— Всички се нуждаем от малко закачки от време на време. Не е ли така, Саймън?
Син погледна настрани и видя, че Саймън подслушваше разговора им. Мъжът кимна.
— Наистина е така, милейди. Но аз мога да засвидетелствам, че Син никога не е правил подобно нещо. Дори и като дете.
На челото й се образува дълбока бръчка, когато погледна към Син.
— Вярно ли е това?
— Не напълно. Имах няколко забавни години с братята си и момент или два със Саймън в младостта ни.
Бръчката поизчезна малко и в светлозелените й очи се появи внезапен блясък.
— Имате братя?
— Да. Имах четирима.
— Имахте?
— Единият почина преди няколко години.
Радостта изчезна от лицето й и за негово най-голямо учудване тя потупа нежно ръката му съчувствено.