Елфа замръзна на място и големите й кафяви очи се разшириха още повече.
— Но ако го направя и той умре, тогава аз ще съм виновна. Господ може никога да не ми прости. Това ще ме направи ли съучастник? Да, мисля, че да. Самият крал може да поиска смъртта ми за това. О, Господи, прекалено съм млада, за да умра. Още нямам нито съпруг, нито деца. Не иска да умирам още. Не!
Кали притисна пръсти към челото си, опитвайки се да проследи бърборенето на жената. Хвана внимателно ръката на Елфа и се опита да успокои девойката, за да й разкаже какво я бе разстроило толкова.
— Елфа, какво точно чу?
— Мъжете да говорят долу.
Ето това вече, за разлика от предишния й монолог имаше смисъл.
— Какво казаха?
Девойката се прекръсти и погледът й отново стана див.
— Те казаха, че ще убият лорд Син тази вечер, за да може един от тях да се ожени за вас, заради земите ви. Той заяви, че ще научи — простете за израза, милейди — шотландските псета как да се отнасят с по-добрите от тях, а след това ще научи — прощавайте отново — шотландската кучка да мирува.
Сърцето на Кали спря при тези думи. Не можеше да повярва на чутото. Но изненадата й бързо бе сменена от ярост и възмущение. Кой би посмял да каже нещо подобно?
— Уведоми ли Негова светлост? — попита тя младата прислужница.
— Не. Той ме плаши прекалено много.
Кали я потупа по ръката с благодарност.
— Благодаря ти, Елфа. Аз ще му кажа сама.
Щом се протегна към вратата, гласът на прислужницата я спря.
— Милейди, нали осъзнавате, че ако го убият няма да се наложи да се омъжвате за него?
Тази мисъл изобщо не бе минала през съзнанието й. И дори сега, когато това се случи изборът й бе ясен.
Не можеше да стои настрана и да гледа как убиват един мъж. Особено такъв, на когото дължеше толкова много. Независимо от това какво мислеха другите, тя познаваше сърцето на Черния рицар и то не бе нито толкова тъмно, нито страшно.
Без да каже и дума повече, тя напусна стаята, за да намери лорд Син.
Глава 5
Син стоеше в центъра на тройната зала, чакайки краля. Защо си правеше труда, нямаше ни най-малка идея.
Хенри бе заявил ясно решението си. Син трябваше да намери водача на шотландските бунтовници и да го убие.
В тази заповед нямаше нищо необичайно. Той бе убивал неведнъж по заповед на Хенри. По тази причина не го търпяха в двора. Затова папата го бе отлъчил.
Това бе спасило живота му като дете.
Той бе само на четиринадесет, когато бе отнел живот за първи път. Никога не забрави онзи момент. Уплашен и треперещ, бе следвал заповедите и бе отишъл в стаята на мъжа в местната странноприемница. Мъжът не бе обикновен пилигрим, дошъл в Светите земи, за да се моли. Старецът от планините, водачът на сарацините, който го бе купил и обучил, бе наредил убийството на пилигрима и Син знаеше, че ако се беше провалил, те щяха да го изведат навън и да…
Тръсна глава, за да прогони спомена.
Не обичаше да си припомня миналото. В него нямаше щастливи спомени от детството или каквито и да било други.
Всичко, което си спомняше, бе копнежът за майчина доброта. За грижовна бащина ръка. А онова, което получи, бяха безчет обиди и побоища. Изтезания толкова жестоки и сурови, че се питаше как бе успял да оцелее с непокътнати ум и съзнание. И все пак, може би умът му не бе чак толкова незасегнат. Безспорно никой не можеше да преживее това, през което бе преминал той и да остане нормален.
Ден след ден, понякога час след час, той бе търпял страданията и бе израснал толкова силен, че сега никой не можеше да го докосне.
Бе непоклатим. И възнамеряваше да остане такъв.
Син наклони глава, щом чу някакъв шум. Тихият звук на кожа, потъркала се в камък. Толкова тих, че повечето хора изобщо не биха го чули, но за мъж, на който липсата на внимание в младостта му бе коствала много, той бе оглушаващ.
Син видя как един мъж се прокрадва из сенките с кама. Мигновено го позна, въпреки че нямаше представа защо се изненада. Враждебността на Роджър към него не бе нищо ново.
Син извъртя очи, заради идиота, който се бе втурнал към него с вдигната кама.
— Роджър, това е грешка.
Преди рицарят да може да отговори, нападнаха още двама.
Син въздъхна отвратен. Знаеха, че не е въоръжен. Никой не бе пропускан през главния вход към тройната зала с оръжие. Не че това имаше значение.
Той спря Роджър с крак и го ритна назад. Рицарят падна.