Изобщо не познаваше следващия мъж. Но нямаше значение. Син падна на земята и се претърколи, изваждайки от равновесие нападателя, след което изби меча от хватката му.
Син чу режещия звук от приближаващата кама, която Роджър хвърли към гърба му като междувременно долови, че вратата се отваря. Инстинктивно се хвърли на пода. Камата прелетя покрай него и се заби в гърдите на мъжа, с който той щеше да се бори. Мъжът ахна и се свлече на колене.
Рицарят, който Син бе обезоръжил побягна към вратата, а Син се обърна и видя, че Кали стои там шокирана.
Роджър се метна към него, но Кали дръпна килима под краката му и го събори на земята.
Прикривайки веселието си от постъпката й, Син насочи откраднатия си меч към Роджър, докато рицарят бавно се изправи на крака, а Кали отстъпи назад, без да откъсва поглед от тях.
В очите на рицаря блестеше омраза и Син бе изумен, че Роджър не хукна да се крие. В това той бе най-добър.
Син сниши завоювания меч.
— Желаеш ли да обясниш?
— Какво да обясня? Че някой трябва да те убие? Всички знаят, че ти трябва да умреш. Колко спящи гърла си прерязал в името на Хенри?
Син чу тихото ахване при тези думи. Той погледна зад Роджър, за да види как Каледония покри устата си с една ръка, а очите й се разшириха. Сега тя знаеше истината за него. Нека бъде така. Той никога не бе крил същността си.
Вероятно бе за добро. Сега тя щеше да го мрази като всеки друг. Това щеше да направи избягването й още по-лесно.
И все пак нещо в него потрепери при мисълта, че тя го мрази. Нямаше никакъв смисъл, но пък малко неща в живота му имаха.
Роджър погледна към жената и присви очи.
— Тя знае ли, че ти си хашишин?
Син пое дълбоко дъх, спомняйки си как господарите му старателно го бяха обучили на начините за отнемане на човешки живот. Той видя объркването, изписано на лицето на Каледония, докато ги наблюдаваше.
— Тя не знае сарацинската дума за наемник, Роджър.
— Но знае какво означава убиец. Това си ти. Ти си мръсно, убиващо псе без съвест и морал.
Син вдигна върха на меча до гърлото на Роджър.
— Каза достатъчно. Още една дума и ще ти покажа от първа ръка на какво ме научиха сарацинските ми учители.
Роджър пребледня.
Позлатената дъбова врата се отвори, за да пропусне Хенри. Кралят пое рязко въздух щом видя Син по средата на стаята с меч, притиснат към гърлото на Роджър.
— Какво е това?
Стражата на Хенри го заобиколи, за да го защити.
— Нищо важно, Ваше Величество. Просто поредният опит да ме убият.
Кали бе шокирана от отегчения тон на Син. Сякаш смяташе факта, че този мъж се бе опитал да го убие, за маловажен.
Лицето на Хенри се обагри от гняв щом се изправи пред едрия рицар, който бе почти една глава по-нисък от него.
— Може ли да ми назовете поне една основателна причина, поради която се опитахте да убиете нашия съветник?
Роджър погледна към Син с омраза.
— Той уби баща ми най-хладнокръвно, а вие го награждавате като някоя скъпоценна хрътка. Противно е как никой не смее да го накара да си плати, за това, което е сторил.
Хенри присви очи заплашително.
— Ние разбираме, че сте разстроен, но ви съветваме да овладеете езика си, освен ако не желаете да усетите пълната сила на гнева ни върху себе си.
Роджър отстъпи и сведе поглед.
Хенри погледна към Син.
— Вярно ли е? Убил ли си баща му?
Кали видя болка да преминава през очите му преди той да я прикрие.
Син сви рамене.
— Откъде мога да съм сигурен? Никога не знам имената на жертвите си.
От изражението на Син тя можеше да каже, че той със сигурност помнеше лицата им. Имаше такъв измъчен вид, от който не й оставаше съмнение, че това още го изтезаваше.
— Видяхте ли? — извика Роджър. — Той не го отрече. Искам справедливост за семейството ми.
— Справедливост ли, сър, или желаете нещо по-егоистично? — Думите се изплъзнаха от устата на Кали, преди да е осъзнала, че е проговорила.
Внезапно всички мъже се обърнаха към нея.
Кали се размърда нервно.
— Казаха ми, че сте дошли да го убиете, за да може да се ожените за мен и да убиете хората ми.
— Лъжете!
Хенри я погледна учудено.
— Откъде знаете това?
— Планът им е бил дочут от някой на когото вярвам.
Син бе изумен от думите й. През целия му живот никой не го бе защитавал. Той толкова бе свикнал да бъде отхвърлян и оставян сам, че действията й го объркваха.
Сега вече внезапната й поява в тройната зала имаше смисъл.
— Затова ли дойдохте тук?
Тя кимна.
— Исках да ви предупредя.
Той застина в пълно неверие.
Хенри погледна към Роджър.
— Свидетел на плана ви, Роджър. Какво ще кажете сега?