Син отхапа малко от фазана.
— Какво относно майките ви би го накарало да се чувства по този начин?
— Моята майка бе братовчедка на крал Дейвид. — Кали спря щом видя омразата, блеснала в очите му при споменаването на предишния шотландски крал. — Ти не го харесваш?
— Нека просто кажем, че след единствената ни среща не си допаднахме.
— Но той бе толкова добър човек.
Син погледна настрани.
Кали преглътна нервността си. Дали омразата му към братовчед й щеше да се прехвърли към нея? Нямаше съмнение, че Син изобщо не харесваше Дейвид, но тя не можеше да си представи защо. Той бе добър към нея, когато бе живяла в неговия двор.
— А майката на Дърмът и Джейми? — попита той.
— Тя бе много млада овчарка. Аз бях на годините на Джейми, когато баща ми я срещна. Влюби се в нея и се ожениха само след месец.
Син сведе поглед към чинията си.
— Спомняш ли си майка си?
Кали се усмихна сякаш отвътре я изпълни щастие. Винаги се случваше така, когато си спомнеше за майка си.
— Да. Тя бе красива и мила. Истински ангел. Аз бях само на пет, когато почина, но си спомням много неща за нея.
Кали видя тъгата в очите му.
— А ти? Разкажи ми за твоята майка.
— А мащехата ти? — попита той, вместо да отговори на въпроса й. — Тя беше ли мила към теб?
Какъв странен въпрос; но като се има предвид как повечето хора гледаха на вторите родители, може би все пак не бе толкова странен.
— Морна е прекрасна. Мисля, че много ще я харесаш. Тя се опитваше да ми намери съпруг.
Той се намръщи на тези думи.
— Защо не си се омъжила досега?
Кали пое дълбоко въздух, докато обмисляше отговора. В действителност, винаги бе искала да бъде съпруга и майка. Не можеше да се сети за нищо по-хубаво от това да има дом, пълен с деца.
— Годеникът ми почина преди да се оженим — прошепна тя, — след това почина и баща ми, преди да имам възможност да си потърся друг. След неговата смърт, дори не исках да го обмислям, от страх някой да не се опита да вземе контрола над клана от чичо ми.
— Мирът е важен за теб?
— Много. Изгубих достатъчно от семейството си. Не желая да губя още.
Тъмният му поглед потърси нейния и тя видя уважението, което той изпита към нея. Това й достави голяма наслада.
— Ти си много мъдра, Каледония.
— Кали. — Тя му се усмихна искрено. — Семейството и приятелите ми ме наричат Кали.
Син се взря в нея, без да може да повярва, че му бе предложила да я нарича с галеното й име. В този момент той почти си позволи да се замечтае за живот, прекаран с нея. Да споделя безкрайните нощи като тази.
Но в сърцето си знаеше по-добре. Не бе типът мъж, от когото жена като нея се нуждае.
— Искаш ли деца? — Въпросът се изплъзна, преди да може да го спре.
Тя се изчерви.
— Да. Бих се радвала да имам една дузина деца.
Слабините му се стегнаха при тази мисъл. В този момент би се радвал да предложи услугите си, но това беше още едно нещо, което никога не можеше да направи.
— А ти? — попита тя. — Колко деца желаеш?
— Нито едно.
— Дори и един син?
Той поклати глава.
— Не желая никакви деца. Никога.
— Защо?
Син стисна зъби. Не искаше деца, защото отказваше да доведе на бял свят някой толкова беззащитен. Само виж малкия й брат. Баща й беше мъртъв и двамата с Джейми бяха останали в ръцете на враговете му.
Никога нямаше да поеме подобен риск. Никога нямаше да позволи негово дете да страда.
— Мъже като мен не стават за бащи.
— Мъже като… — Очите й станаха огромни, тя се изчерви още повече и се отдръпна. — Простете ми, милорд, аз не разбрах, че вие предпочитате компанията на мъже.
Син се задави.
— Това със сигурност не е така, милейди. Моите желания определено са насочени към жените.
Веселието се завърна в очите й.
— О! Добре, ти каза…
— Но нямах предвид по този начин.
— Тогава защо не желаеш деца?
— Темата е приключена.
Кали осъзна, че той няма да й каже нищо повече от това. Много добре; щеше да поработи над това по-късно. Засега, щеше да се съсредоточи върху други неща.
— Какво прави днес? — попита тя. — Каза, че си ходил в града.
— Правех планове за заминаването ни за Шотландия.
Сърцето й подскочи.
— Ще ме заведеш у дома?
— Да.
— Кога?
— Тръгваме вдругиден.
Кали бе изпълнена от радост. Без да мисли във въодушевлението си, тя скочи в ръцете му и го притисна силно, с разтуптяно сърце.
Син седеше шокиран, докато тя се бе увила около него. Никой не го бе прегръщал досега. Нито веднъж. Преглътна, когато почувства гърдите й, притиснати към своите, дъхът й върху врата си и нежните й ръце около себе си.
Бе прекрасно да я усеща.