Той постави ръцете си несръчно около нея. Кръвта препускаше през вените му, докато тялото му се събуждаше за живот толкова яростно, че го остави без дъх.
Всичко, за което можеше да мисли, бе топлината на тялото й срещу неговото, какво бе усещането на бузата й до неговата.
Преди да осъзнае какво прави, той повдигна брадичката й с ръка и сведе устни към нейните.
Син изстена от вкуса на устата й. От усещането на дъха й, който се смесваше със собствения му, докато езикът й колебливо се движеше срещу неговия. Тя ухаеше на жена и на люляк, на истински божествен рай. Той обви лицето й в ръце и просто вдъхна уханията и чувствата на единствения нежен момент, който някога бе познал.
Кръвта нахлу в ушите му и бе необходима всяка частица от силата му, за да не развърже роклята й и да вкуси още от нея.
Да я вкуси цялата.
Вкусът на мъжа, силата на ръцете му, които я обгръщаха, замаяха Кали. Езикът му я дразнеше безмилостно, а дълбокият копнеж заплашваше да я погълне. Той разпалваше чувства и усещания в тялото й, които не бе изпитвала досега.
Ръцете му се стегнаха около тялото й и тя можеше да усети как мускулите на гърба му се свиваха под ръцете й. Господи, той целият бе само мускули. Само мъжествена сила.
И тя го желаеше по начин, по който не бе желала нищо досега. Женското в нея се пробуди с такова диво желание, че тя бе изумена как не я изпепели. Какъв бе този огън в нея? Този копнеж да свали дрехите му и да докосне всяка част от него с ръце? С устни?
За първи път в живота си, тя разбираше какво имаха предвид приятелките й, когато говореха с тих шепот за съпрузите си. Нищо чудно, че се изчервяваха и се кикотеха.
Целуването бе прекрасно!
Той прокара ръце надолу по гърба й и ги плъзна към корема й. Кали се разтрепери още по-силно и се изви срещу него. Инстинктивно се потърка в него. Той й отвърна с животински стон като задълбочи целувката и премести ръка, за да обхване гърдата й през тъканта на роклята. Тя изстена от усещането.
Син изсъска заради начина, по който гърдата й изпълваше ръката му. Заради вкуса й на толкова сладка невинност и огън. Ръцете й опознаваха тялото му, галейки го, подпалвайки го. И всичко, за което той можеше да мисли, бе да я положи по гръб и…
Син се отдръпна и се вгледа в полуотворените й очи. Устните й бяха подути и тя дишаше тежко. Можеше да си представи как щеше да изглежда в леглото му. Да си представи какво щеше да почувства, като я направи своя.
Утре сутрин тя щеше да бъде негова. Можеше да я вземе тогава, отново и отново, докато и двамата се изтощят.
Но в сърцето си знаеше, че това никога нямаше да се случи.
Той нямаше да позволи да се случи.
— Защо ме гледаш по този начин? — попита тя.
— По какъв начин?
— Безнадеждно. Напомняш ми на жадуващ мечтател, загледан в нещо, което мисли, че никога няма да има.
Син премигна и потисна всички чувства в тялото си, докато я освобождаваше. Внимателно се измъкна от нея и изкушението, което му предлагаше.
— Не осъзнавах, че правя това.
— Всъщност го правиш доста често.
— Значи ще трябва да съм по внимателен, нали?
Тя се наведе напред, сякаш да сподели някаква голяма тайна.
— Мисля, че си прекарал прекалено много време в това да криеш чувствата си от всички.
Той изсумтя.
— Освен от теб. Ти изглежда си способна да видиш мислите ми с обезпокоителна точност.
— Баща ми твърдеше, че това било от кръвта на майка ми. Има легенда, че нейното семейство произхожда от феи.
Син погледна настрани.
— Аз не вярвам в подобни неща.
— Така си и помислих. Изглеждаш като мъж, който би повярвал само на нещо, което може да види или докосне.
— Точно.
— Но знаеш ли, понякога именно това, което не можеш да видиш има най-голяма сила.
— Тоест?
— Например любовта. Това е най-голямата сила на земята и все пак не можеш да я видиш, или докоснеш. Можеш само да я усетиш.
Той поклати глава при снизходителните й думи.
— Казано като от истински романтичен дух.
— Ти не вярваш в това?
— Спомни си какво каза. Аз не вярвам в нищо, което не мога да видя или докосна.
— Значи никога не си бил влюбен?
— Не. А ти?
— Никога.
— Тогава откъде знаеш, че любовта е толкова могъща?
— Морна ми е разказвала за нея. Тя все още обича баща ми, въпреки че той е мъртъв повече от три години.
Син не харесваше накъде отива разговорът им, така че се опита да я разсее с по-познати и достъпни неща.
— Съжалявам за баща ти. Как почина той?
— Инцидент по време на битка. Конят му го хвърлил, когато са били нападнати.
Син ровеше из храната си. Бе видял много мъже да загиват по този начин.
— Радвам се, че не си била там, когато се е случило.