— Красива сте, милейди.
Кали се усмихна на прислужницата, докато Елфа й подаваше иглата с формата на стрела, с която да прихване плейда.
— Благодаря ти.
Чу се почукване откъм вратата.
Тя се обърна и видя как Саймън я отваря. Мъжът се спря веднага щом я забеляза и се ухили с вълча усмивка.
— Очакват ви долу, милейди.
Джейми отвори вратата още по-широко и буквално падна в стаята измежду краката на Саймън. Момчето се беше сприятелило с рицаря миналия ден и оттогава Кали почти не го бе виждала.
Очите на детето бяха по-широки от луни, когато се обърна към нея:
— Боже, Каледония, изглеждаш като кралица Мейв. Надявам се, че нямаш намерение да изядеш съпруга си, като нея.
Тя се засмя.
— Не, но вероятно ще се изкуша да сготвя малко от един калпазанин, ако не се държи прилично.
Джейми изплези език и избяга в коридора.
Смеейки се на непоправимия пакостник, Кали си пое дълбоко дъх и се обърна към Саймън.
— Добре ли сте, милейди? — попита той и й предложи ръката си.
Младата жена постави длан в свивката на лакътя му, благодарна, че е тук, за да я отведе до параклиса.
— Не съм сигурна. Въпреки репутацията му, не мисля, че лорд Син е зъл човек.
— Не, но е изгубен.
— Изгубените мъже, могат да бъдат намерени и отведени у дома.
— Вярно е, но само ако те самите пожелаят. Така или иначе, поне ще сте у дома си само след няколко дни.
Кали се усмихна при мисълта. У дома. Липсваше й ужасно много. Отсъстваше вече почти три месеца. Шана вероятно беше родила до сега. Брат й Дърмът сигурно бе намерил друга любима, а Астър без съмнение бе двойно по-побелял от тревоги за нея и Джейми.
Щеше да е хубаво да види всички отново. Макар да се налагаше да се омъжи за англичанин, за да се прибере у дома.
Той е добър човек.
Тя вярваше в това. Единствено този факт правеше цялата ситуация търпима. Е, също и закачливият мъж, когото бе зърнала под студената фасада, която Син носеше за пред света. Без значение защо бяха събрани един с друг, Кали бе уверена, че бог е отредил този брак. Вярата й даваше сили.
Тя позволи на Саймън да я поведе към личния параклис на краля в задната част на замъка, далеч от суетнята в голямата зала. Елфа ги последва, а Джейми вървеше след нея.
Параклисът изглеждаше светъл и приветлив, когато влязоха. Стъклописите със сцени от Кръстния път[9] хвърляха цветни петна върху каменния под. Хенри седеше в малък трон от едната стана на нефа[10], а Син и свещеникът чакаха до олтара.
Бъдещият й съпруг все още носеше черните си доспехи. Всъщност не го бе виждала да носи нещо различно. Чудеше се дали притежава и други дрехи.
Нямаше други хора в параклиса. Кали преглътна, когато през нея премина нова вълна на безпокойство. Не така си бе представяла сватбата си. Винаги бе мислила, че ще се омъжи в големия двор зад дома си и ще е заобиколена от цялото си семейство и всичките си приятели. Да, щеше да има изобилие от радостни възгласи и усмивки, мили пожелания и приветливи прегръдки.
Обхвана я силно чувство на носталгия. Как й се искаше поне чичо й да бе тук с нея. Той й беше като втори баща и я болеше, че ще пропусне този ден. Затваряйки очи, тя си представи милото лице на Астър и искрящите му от гордост очи, докато я предава на съпруга й.
Кали се препъна, когато осъзна, че той никога не би се усмихнал на Син. Несъмнено щеше да й коства много усилия, за да го накара да не ръмжи и съска. Едва ли някога щеше да дойде денят, в който чичо й ще приветства един англичанин в семейството си.
Светии, в небесата, умолявам ви, нека този брак донесе мир, молеше се тя.
Син се вцепени, когато забеляза бледността върху лицето на Кали и начина, по който младата жена затвори очи, сякаш не можеше да понесе да го види до олтара. Не би могъл да я вини. Кой би искал да се венчае за самия дявол?
От момента, в който свещеникът се беше появил, мъжът не преставаше да наблюдава Син разтревожено. Всеки път, когато си мислеше, че рицарят гледа в друга посока, човекът се кръстеше и прошепваше молитва за прошка към свети Юда[11] заради онова, което ще стори на нещастното невинно агне, давано в жертва на Луцифер.
Син погледна надолу към влажната си горна туника, където свещеникът „случайно“ го бе залял със светена вода. Без съмнение мъжът бе очаквал той да се свие от болка и да избухне в облак дим.
Устните му се извиха цинично, когато внезапното движение на ръката му накара свещеникът да трепне.