Когато Кали се приближи, Син протегна ръка към нея. Тя му отвърна със слаба усмивка, остави Саймън и постави дребната си длан в неговата.
Син замръзна, когато усети мекотата на докосването й. Деликатната й кожа беше като успокояващ мехлем за загрубелите му ръце на воин. Заля го вълна от нежност, задето тя идваше така при него. И му имаше доверие, че няма да нарани нито нея, нито брат й.
Почувства смирение от този факт.
Тя погледна нагоре и той видя обещанието в очите й, което го разтърси чак до замръзналото му сърце. Може би все пак бе възможно да има надежда за тях двамата.
Син се заслуша, когато свещеникът започна богослужението, но думите не означаваха нищо за него, в сравнение с непознатите емоции, които се надигаха у него. Желаеше тази жена, която притежаваше смелостта на воин. Жена, която можеше да се довери на мъж, който не знаеше какво е доверие.
Тя заслужаваше много повече от тази презряна церемония. Син познаваше много малко жените, но с едно нещо беше наясно и то бе колко важно е подобно събитие за тях. Те прекарваха безкрайни часове от живота си във фантазии за всеки детайл.
Снаха му Маги бе кълбо от нерви на сватбения си ден. Двамата с брат му Локлан се изправиха пред голямо предизвикателство, докато се опитваха да я заведат в параклиса навреме. Беше бърборила през целия път, обяснявайки им как младите жени мечтаят за сватбите си. Как внимателно е планирала своя ден и ако някой от тях позволи на нещо или някого да го развали, то тя ще стовари ада върху главите им.
Искаше му се да бе могъл да подари на Кали ден, като този на снаха му. Маги беше заобиколена от братята и приятелите си. Младоженците бяха затрупани от подаръци и мили пожелания. Имаше музика и танци, и всеобщо щастие.
Поне Хенри бе организирал празнична вечеря за тях, но щяха да бъдат в компанията на непознати. Непознати, които не ги беше грижа за нито един от двама им. Сърцето го болеше за онова, което Кали пропуска и му се искаше да успее да й се реваншира.
— Син! — гласът на Хенри се вряза в блуждаещите му мисли. — Имаш ли пръстен или не?
Премигвайки, рицарят погледна към свещеника, който се взираше в него очаквателно. Кали бе повдигнала вежди и той осъзна, че вероятно са чакали да им отговори в продължение на няколко минути.
Посегна към кесията си и извади малка сребърна кутийка. Беше прекарал часове при бижутера вчера, опитвайки се да намери нещо, което да се хареса на Каледония.
Отначало задачата му се беше сторила лесна, но големият избор го обърка. Имаше пръстени в разнообразни цветове и размери, и бе осъзнал колко малко знае за съпругата си.
Въпреки това внимателно бе изслушал ниския, пълничък мъж, докато той му обясняваше какво избират жените и обикновено купуват мъжете за венчални халки. След това ушите му звънтяха в продължение на часове.
Никога до сега не беше купувал подарък за някого и нямаше идея какво би предпочела Кали.
След цяла вечност в усърдни дискусии, бе намерил пръстен, който се надяваше да е идеален…
Кали прехапа устни, докато Син слагаше халката на пръста й.
Когато го погледна, очите й се напълниха със сълзи. Финото златно бижу бе изящно гравирано с рози и магарешки бодил, а тъмнозеленият смарагд блестеше дори на светлината в зле осветения параклис. Розите и магарешкият бодил бяха идеалното съчетание на неговия английски произход и шотландската кръв във вените й.
Нещо повече, спомни си, че Саймън я беше попитал за любимия й цвят. Колко мило от страна на Син да избере пръстена според него. А и майка й винаги бе твърдяла, че смарагдите са камъните на любовта. Също и че олицетворяват съюза между сърцето и душата и донасят вечна любов, на онези, които ги носят.
Добротата на съпруга й действително не познаваше граници.
Син подскочи, когато една сълза капна върху ръката му. Инстинктивно свали халката от пръста й, изпълнен с разкаяние.
Не го биваше в тези неща. Предвид, че бе воин отгоре до долу, той не познаваше въобще жените и дрънкулките им. Типично в негов стил да оплеска един толкова важен момент.
— Простете, милейди — рече дрезгаво. — Мислех, че ще ви хареса. Ще купя друг…
Тя прекъсна думите му, полагайки пръсти върху устните му.
— Това е най-красивият пръстен, който някога съм виждала. Плача само защото съм трогната от усърдието, което трябва да сте вложил в намирането му. Благодаря ви.
Заля го топлина. Тя му отправи усмивка, от която краката му омекнаха и слабините му се стегнаха. Нежно прокара пръсти по челюстта му и отпусна ръка върху неговата, след което плъзна пръстена обратно на мястото му.