Лондон,
Дванайсет години по-късно
— По–скоро бих се кастрирал сам, докато съм пиян, с тъп нож. — Син говореше бавно, смъртоносно, наблягайки на всяка дума.
Крал Хенри II стоеше на няколко крачки от него без защитата на личната си охрана или друг придворен. Двамата бяха сами в тройната зала и без съмнение всеки друг мъж би се поклонил пред своя крал. Но Син никога не бе коленичил през живота си, и Хенри не очакваше да го направи сега.
Лицето на краля доби студен израз.
— Бих могъл да ти заповядам.
Син повдигна арогантно вежди и попита:
— Тогава защо не го направиш?
Хенри се усмихна на въпроса, напрежението в тялото му отслабна и той се приближи до Син.
Приятелството им бе изковано преди години, в тъмнината на нощта, когато върхът на острието му бе притиснато дълбоко в гърлото на краля. Син бе пощадил живота му и от онзи ден Хенри ценеше единствения човек, който не изпитваше страхопочитание към силата и властта му.
Син не се подчиняваше на никого, бил той крал, папа, султан или просяк. И нямаше нищо в живота си, пред което благоговееше. Нищо не го контролираше или вълнуваше. Беше абсолютно сам.
И предпочиташе да живее по този начин.
— Син, не спечелих този трон, защото съм глупак. Заповядам ли ти, знам точно как ще постъпиш. Ще ми обърнеш гръб и ще се насочиш право към вратата.
Хенри изглеждаше искрен.
— Кълна се, ти си единственият жив човек, когото не съм искал да превърна в свой враг. Ето защо те моля като приятел.
— Проклет да си.
Хенри се засмя.
— Ако съм прокълнат, то със сигурност е за далеч по-сериозни деяния от това — смехът изчезна от лицето на краля и той се втренчи право в очите на Син. — Сега, като приятел те питам отново. Ще се ожениш ли за шотландка?
Син не отговори. Стисна зъби толкова силно, че на бузата му яростно затрептя нервен тик.
— Хайде, Син — продължи Хенри с почти умолителна нотка в гласа си. — Имам нужда от теб в тази ситуация. Познаваш шотландците. Ти си един от тях.
— Аз не съм шотландец — изръмжа Син. — Нито сега, нито никога.
Хенри пренебрегна отричането му.
— Знаеш как разсъждават, говориш езика им. Единствено ти си способен. Ако изпратя някой друг, несъмнено тези диваци ще прережат гърлото му и ще ми изпратят обратно главата му.
— И си мислиш, че няма да го направят с мен?
Хенри се засмя.
— Съмнявам се, че дори архангел Михаил ще успее да пререже гърлото ти, освен ако ти не си съгласен с него.
По-верни думи никога не са били изричани. И все пак, тази похвала не накара Син да се почувства по-добре. Последното нещо на света, което желаеше, е да се забърква с шотландци. Мразеше всичко свързано с Шотландия и хората й, и по-скоро щеше да изгние от чума, отколкото кракът му отново да стъпи там.
— Обещавам ти голяма награда — каза Хенри.
— Нямам нужда от парите или наградите ти.
— Знам — кимна кралят. — Ето защо ти имам такова доверие. Ти си единственият човек, който не може да бъде подкупен. Също така си мъж на честта и знам, че никога няма да изоставиш приятел, който се нуждае от теб.
Син срещна погледа му, без да трепне.
— Хенри, като приятел те умолявам да не искаш това от мен.
— Иска ми се да не се налагаше. Не се наслаждавам на мисълта, че единственият ми съюзник ще е толкова далеч от мен. Но се нуждая от мъж, на когото мога да вярвам, човек който познава сърцето на шотландския народ и е в състояние да го управлява. Единственият друг мъж, който може да разреши проблема е брат ти Брейдън. Тъй като той вече е женен…
Син стисна зъби. Радваше се да види брат си женен, но колко желаеше да бе останал ерген още малко. Брейдън беше този, който знаеше как да задоволи една жена.
Син познаваше войната. Неговият дом беше бойното поле, а в живота си се доверяваше само на три неща, които знаеше, че няма да го предадат — мечът му, щитът и конят му. И дори не беше съвсем сигурен за коня.
Не знаеше нищо за жените и деликатността им и не желаеше това да се променя.
— Ако е някаква утеха за теб — продължи Хенри, — тя е привлекателно момиче. Няма да ти бъде трудно да й направиш дете.
Син присви очи. Мисълта за зачеване на дете го стресна особено когато единствената цел за създаването му е предаването на земи и титли, които не означаваха нищо за него.
— Хенри, аз не съм жребец.
— Слуховете в двора говорят друго. Чувал съм, че си доста…
— Тази жена знае ли какво си планирал? — прекъсна го Син. Не му харесваше да обсъжда нещо лично. И най-вече с Хенри.
— Разбира се, че не — тя не знае нищо за теб. Това не я касае. Тя е моя заложница и ще направи каквото й заповядам или ще бъде екзекутирана.