Не, инстинктите му се бяха усъвършенствали с годините, прекарани в обучение и се опитваха да му кажат нещо.
Но всичко, за което можеше да мисли, бяха устните на жената, извити като лъка на Купидон и странното разочарование, което изпита, защото не разбра какъв е цветът на косата й.
Всъщност, светлосиният воал не бе скрил зеленото на очите й или свежестта на целунатата от слънцето кожа на лицето й.
Тази жена беше изкусителна. Завладяваща и освежаващо висока.
Висок повече от метър и осемдесет, той рядко бе срещал жена, която да е толкова близо до собствената му височина. Въпреки че бе твърде слаба за вкуса му, гърдите й бяха достатъчно пълни, за да задоволят дори похотливия му брат Брейдън.
Но очите й…
Жизнени и топли, те блестяха, изпълнени с енергия и интелигентност. Бяха…
Бяха твърде смели, осъзна Син рязко. Никой слуга не среща погледа на господаря, особено не и неговия с такава гордост и пълна откритост. Не се сви от страх пред него, което очевидно означаваше, че не знае кой е той.
Имаше само един човек в двора на крал Хенри, който не би могъл да го разпознае.
Шотландката!
И тя напусна двореца през задната врата.
Ругаейки, Син се втурна след нея.
Кали рязко спря, когато група рицари застана между нея и портата. За да бъде точна, бяха шестима демони, запътили се към замъка. И всички те бяха въоръжени, очевидно завръщайки се от тренировка.
Късметът отново й изневеряваше.
Ръката на Джейми потрепери и тя нежно я стисна, за да го успокои.
Просто трябваше да опитат и безочливо да излязат навън. Да, с малко късмет, рицарите нямаше да им обърнат внимание и щяха да се промъкнат покрай тях.
Избягвайки мъжете, Кали сведе поглед и се запъти към портата.
— Я виж — проговори единият от рицарите, когато тя се приближи. — Какво имаме тук?
— Сладка прислужница — отговори друг, — която ще задоволи нуждите ни.
Останалите се изсмяха:
— О, Роджър, наистина си умел с думите и селянките.
Кали забърза крачка, но един от мъжете я спря.
Тя замръзна и се осмели да го погледне, за да види изгарящия глад в кафявите му очи.
— Простете, милорд — каза тя, но титлата залепна за гърлото й. Не беше в природата й да пълзи или да трепери и ако не беше брат й, нямаше да благоволи да го направи и сега. Но трябваше да ги измъкне от това място. — Имам работа, за която трябва да се погрижа. — Кали се сви, улавяйки собствения си акцент.
— Да, така е — отвърна рицарят с нисък и дрезгав глас. — Аз определено се нуждая от твоите грижи.
Мъжът протегна ръка и понамести внезапно натежалата предница на панталоните си.
Кали стисна зъби от безсилие. Бяха я хванали, но нямаше да се откаже без борба. Рицарят я сграбчи и я притегли за целувка.
Но преди устните му да успеят да докоснат нейните, тя го изрита силно в малката издутина, с която така се гордееше.
Той я освободи, ругаейки.
Единствената мисъл на Кали бе оцеляване, затова тя хвана дръжката на меча му и го извади от ножницата.
Останалите мъже й се присмяха.
— Малката, най-добре го остави, преди сама да се нараниш.
Кали завъртя опитно меча.
— Единственото, което ще нараня, е някой от вас — този път не се опита да прикрие акцента си. — Сега, предлагам да се преместите от пътя ми.
Смехът напусна лицата на рицарите.
Един от по-смелите мъже извади меча си. Двамата се взираха един в друг в продължение на няколко секунди и тя можеше да прочете мислите в ума му. Приемаше я за слаба и неспособна да се бие.
Е, със сигурност беше жена, но баща й я бе обучил в изкуството на меча. Все още не се бе родил рицарят, който да надвие шотландец в битка. Дори когато шотландецът беше жена.
— Роджър, хвани я! — извика онзи, когото бе изритала, докато накуцваше към останалите.
Роджър се усмихна зловещо:
— Повярвай ми, това е намерението ми. — Мъжът облиза устните си похотливо и я огледа безсрамно. — И то не само по един начин — добави той и я атакува.
С усета на опитен войн, Кали парира удара му. Ако мъжът искаше битка, тя определено беше човек, който ще му я даде.
— Джейми, бягай! — извика на брат си.
Детето не стигна далеч, преди един от другите рицари да го сграбчи. Проклинайки злата си съдба, Кали нападна противника си. Беше само на ход от обезоръжаването, когато един студен, познат глас я накара да спре.
— Милейди, хвърлете меча си.
С крайчеца на окото си, тя видя мъжа от стълбите. Но това, което я изуми най-много бе начинът, по който останалите рицари реагираха на присъствието му. Всъщност те се отдръпнаха от него.