Роджър погледна към Черния рицар и презрително каза:
— Стой настрана. Това не те засяга.
Черния рицар повдигна вежда.
— Като се има предвид фактът, че дамата току-що те унижи, показвайки по-добри умения да борави с меча от теб, изпитвам сериозни съмнения, че желаеш да пробваш моето острие. — Черния рицар предизвикателно впери поглед в мъжа. — Или греша?
Кали забеляза колебанието по лицето на Роджър.
— Остави, Роджър — намеси се един от другите рицари. — Знаеш, че ще се зарадва на възможността да те убие.
Роджър бавно кимна, след което свали меча си и се отдалечи.
Кали се обърна към мъжа, който ужасяваше останалите. Стоеше неподвижен като статуя и я наблюдаваше с внимателен поглед, който не издаваше нищо: нито мислите, нито настроението му. Лекият вятър разроши кичурите черна коса и той се втренчи немигащо в нея.
Да, беше смъртоносен, тя бе уверена в това. И се съмняваше, че самият стар демон Редкап би имал по-страховито лице.
Кали държеше меча си стабилен.
Черният рицар се усмихна студено.
— Виждам, че знаете как да се справите с мъжкото оръжие.
Няколко от мъжете се изкикотиха и лицето на Кали се обля в червенина от грубите му думи.
— Не се наслаждавам на обидите ви.
— Всъщност нямах предвид обида, милейди, уверявам ви. Възхищавам се на жена, която може да отстоява позициите си.
Кали не можеше да разчете по тона и стойката му дали е искрен, или й се подиграва.
— Сега, свалете меча.
— Не — отвърна тя твърдо. — Не и докато двамата с брат ми не сме свободни.
— Милейди? — Кали разпозна гласа на прислужницата, която им бе помогнала с маскировката. Девойчето излезе от сянката на вратата на замъка, за да я погледне. — Милейди, моля ви, правете каквото каза Негова светлост, умолявам ви. Нямате идея кой е той, но приемете думите ми. Последното нещо, което искате да направите, е да му противоречите.
Черният рицар протегна ръката си:
— Мечът.
По някаква неизвестна причина, Кали почти се съгласи. Но след един поглед към Джейми, знаеше, че не може да се откаже от най-добрия си шанс. Направи крачка към Черния рицар и притисна острието на меча си към гърлото му, но за нейна изненада той не помръдна, дори не трепна. Просто се втренчи в нея с тези черни, бездушни очи. Спокоен и търпелив, като пепелянка, причакваща плячката си да се приближи достатъчно, за да я нападне.
Кали замръзна. Тогава, преди да успее да мигне, той пристъпи напред с невероятна бързина, улови острието на меча с предмишниците си и го издърпа от ръцете й. Мечът се изви високо във въздуха и се превъртя, докато падаше. Рицарят го улови безпроблемно за дръжката и го завъртя веднъж, преди да го забие дълбоко в земята до него.
Усмивката му бе дори по-студена от преди:
— Майка ви, не ви ли е казвала да не изкушавате дявола, освен ако не сте готова да платите високата му цена?
Кали усети остра болка в пръстите си, когато изтръгна дръжката на меча от ръцете й, но не каза нищо. В интерес на истината, не знаеше как да реагира. Всичко, което знаеше, бе, че я е победил. Никой не я бе обезоръжавал досега.
Той дори не бе извадил собственото си оръжие и това унижение я нарани дълбоко.
— Е, какво мислиш, че трябва да направим с този разбойник? — попита рицарят, който държеше Джейми.
— Здрав бой с камшик трябва да е достатъчен, последван от почистване на една-две помийни ями.
— Не! — извика Кали, но никой не й обърна внимание.
Всички мъже се изсмяха, с изключение на Черния рицар. Очите му проблеснаха гневно към другите.
— Освободете момчето — нареди той със същия невъзмутим тон.
— Хайде милорд, не може ли да се позабавляваме малко с него?
Рицарят насочи страховития си обсидианов поглед към мъжа, който бе проговорил.
— Представата ми за забавление е да изкормвам тези, които ми противоречат и ме дразнят. Какво ще кажеш да се позабавлявам малко с теб?
Рицарят пребледня, след което незабавно освободи Джейми. Момчето се затича към Кали и впи юмручетата си в грубия плат на полата й.
— Видя ли какво направи? — попита той със силен шепот. — Астър ще умре, ако разбере, че един невъоръжен сасенах[5] е отнел меча ти.
— Шшт — тихо каза Кали и го притисна с ръка до себе си, когато се обърна срещу Черния рицар.
Погледът му беше все така непоколебим.
— Милейди, мисля, че е време да се върнете в стаята си — каза той.
Кали повдигна брадичка в безполезен знак на открито неподчинение. И двамата знаеха, че я бе надхитрил. Но само този път.
При следващата възможност, която й се удадеше, щеше да намери начин да победи тези англичани и да отведе Джейми у дома, където им бе мястото. Кали се обърна с високо вдигната глава и тръгна към замъка заедно с Джейми, който все още стискаше полата й.