Брейдън надникна в стаята, докато преминаваше на път към залата. Но се закова на място зад прислужницата и ги погледна любопитно.
— Трябва ли да питам?
Кали зарови глава във врата на Син и се разсмя гръмогласно. Опитвайки се да изглежда нехайно и нормално, Син пристъпи от крак на крак и прочисти гърло.
— Виждаш нещо необичайно в мъж, който се събужда с жена си?
Брейдън размени озадачена гримаса с прислужницата.
— Ще се върна по-късно — прошепна тя, излезе от стаята и затвори вратата.
Кали бавно се плъзна по гърба му. Но не го освободи. Вместо това, обви ръце около кръста му и го целуна по голото рамо.
— Добро утро, Син. — Приветствието в гласа й го смая.
Мъжът погледна към нея над рамото си.
— Трябва ли да питам какво доведе до лудостта с възглавниците?
— Бях ти ядосана.
— За какво?
— Че отново спиш на пода. Какво е това между теб и пода? Повечето жени ги е страх, че мъжете им са в леглото на друга. А аз завиждам на огнището.
Кали видя как лицето му помръкна и стана сериозно. Тя присви очи към него.
— Да не си посмял.
— Какво да посмея?
— Да обърнеш тези сериозни очи към мен, Син… или пак ще те фрасна с възглавницата си.
Учуден поглед смени твърдостта.
— Опитваш се да ме побъркаш, нали?
— Не да те побъркам. Но определено съм в настроение да те нараня, ако се налага. Обявила съм този ден за забавления. Няма да има сериозност днес. Без лоши или мрачни настроения.
Син я погледна невярващо.
— Не се шегуваш, нали?
— Тишина. За всеки непреклонен поглед, който видя, ще те наказвам.
Той изви вежда.
— Как ще ме наказваш?
— По начин, по който никога не си бил наказван. С лудории и хитрини, които ще те накарат да искаш да ме удушиш.
Син се усмихна напук на себе си.
— Виждаш ли? Лесно е да се усмихваш и да бъдеш весел.
Как му се искаше да може да изпълни желанието й. Да прекара деня с нея наистина щеше да е чудесно. Но той имаше задължения.
— Трябва да намеря един разбойник.
— Тогава можеш да го търсиш, докато ослепееш от това, но ще се наслаждаваш на търсенето или ще те гъделичкам, докато не започнеш да ме молиш за милост.
Жената беше побъркана. И все пак на него му харесваше. Тя се протегна нагоре и изчисти перата от косата му.
— Моето първо правило за днес е да те накарам да облечеш нещо друго вместо бронята ти.
— Няма да нося карирано наметало.
— Добре тогава, без карирано наметало. Но имаш други дрехи. Виждала съм ги в сандъка.
Наистина, той притежаваше чифт бричове и цивилна туника. Но не можеше да си спомни и един-единствен път да ги е обличал.
Нямаше идея защо изобщо обмисля искането й, с изключение на странното осъзнаване, че за него беше важно да я направи щастлива. Не трябваше да е така, но беше факт. А и това беше толкова малка молба… как можеше да й откаже?
— Много добре, милейди, без доспехи днес.
Радостният вид на лицето й изпрати пронизваща болка право към слабините му. Жената беше истински красива.
— Ще си направим скромен пикник по обяд на ливадата зад замъка.
Той отвори уста, за да протестира, но тя притисна ръка към устните му.
— Без възражения. За днес ти си мой и ще те разведа из селото. Търси разбойниците си, ако трябва, но настоявам да ти покажа другата страна на живота.
— Каква друга страна на живота?
— Онази, заради която си заслужава да се живее.
Очите му станаха мрачни при горчивото напомняне за миналото му. Беше виждал тази страна много пъти в живота си и нямаше желание да я вижда повече.
— Виждал съм я, милейди.
— Да, но днес ще я изживееш.
Това беше истинска лудост. И все пак не можеше да намери сили да я отпрати.
Кали се изправи на пръстите на краката си, докато не застанаха очи в очи. Той видя желанието и нежното чувство в погледа й, което нямаше никакъв смисъл за него.
— Просто ми дай този ден, Син, и няма да искам нищо повече от теб.
По лицето й, той можеше да разбере колко важно е това за нея. Независимо от причината да го иска от него, той щеше да й угоди.
— Много добре. Ще имаш този ден, в който ще се опитам да не бъда мрачен, а щастлив — той се сви при тази дума, — мъж. На следващата сутрин ще се върна към това да бъда страшилище.
— Ще се съглася, ако приемаш да бъдеш изцяло мой днес.
— Съгласен.
Усмихната тя го целуна леко по устните.
Син изръмжа при сатененото усещане за устните й върху своите. Преди да успее да се спре, той я притисна до себе си и отвори устата й със своята, за да вкуси блаженството на езика й. Тя прокара ръце по голия му гръб и ноктите й нежно одраскаха плътта му.