Деца тичаха и играеха игри, втурваха се нагоре и надолу по улиците между къщите и магазините. Жени и мъже се спираха покрай пътя, за да поклюкарстват и да поговорят на път за ежедневната си работа.
Кали го накара да слязат от конете, остави ги в конюшнята и двамата тръгнаха пеша.
Не мина много време, преди да станат център на враждебно внимание. Жените сграбчиха децата си и бягаха при тяхното приближаване.
Кали пое дълбоко дъх, борейки се за търпение заради начина, по който хората й приветстваха съпруга й. Беше добре, че бе оставил доспехите си. Можеше само да си представи колко по-зле щяха да се държат, ако беше облечен с ризницата и носеше меча си.
Жената на касапина излезе от магазина си, видя ги да приближават, след което изтича обратно вътре, затръшна вратата и сложи табела, че месото е свършило за деня. Кали погледна табелата, след това Син, за да провери реакцията му.
Нямаше такава. Мимоходом едва обърна внимание на презрението на клана й, сякаш не очакваше нищо по-добро. И това я вбеси най-много.
Познаваше тези мъже и жени през целия си живот. Как можеха да са толкова слепи?
— Морна? — извика тя, когато видя мащехата си да говори с най-добрата си приятелка, Пег, пред магазина на обущаря. Кали хвана ръката на Син и го поведе към нея. — Как минава денят ви?
Мащехата й грейна с усмивка към тях, докато Пег заразглежда съдържанието на кошницата, която носеше.
— Добре сме, нали, Пег?
Пег вдигна поглед и погледна презрително Син.
— Трябва да се връщам към задълженията си.
Син не каза нищо, лицето му също не издаваше и най-малкия признак за обида.
— Как сте, милорд? — попита Морна.
Кали видя в очите на Син да проблясва облекчение за толкова кратко, че се запита дали не си е въобразила.
— Доста добре съм, милейди, а вие?
— О, глупости, никаква милейди. Аз съм просто Морна, особено за мъжа който помогна на моя Джейми. Нали знаете, че той говори само за вас.
— Определено не може да се каже, че съм благороден. Наричайте ме Син. А колкото до Джейми, той е добро момче. Свършили сте добра работа с него.
Морна грейна в усмивка срещу него. Хвърли поглед над рамото на Син, а после погледна към Кали.
— Да видим дали ще успеем да разбием няколко упорити черепа и да накараме останалите да видят какво правим.
Преди Кали да успее да попита Морна какво има предвид, мащехата й сграбчи Ангъс, когато старецът мина покрай тях. Дългата му сива коса беше заплетена и брадата му бе толкова гъста, че никой не знаеше как изглежда в действителност. Въпреки това той бе един от най-уважаваните мъже в клана и ако човек успееше да накара Ангъс да го хареса, останалите щяха да последват примера му.
— Ангъс, любов моя — весело каза Морна, — запозна ли се с новия съпруг на Кали?
Старецът сви устни, докато оглеждаше английските дрехи на Син.
— Нямам желание да се запознавам…
Морна го прекъсна като прочисти гърлото си.
— Не мислиш ли, че трябва да съдиш един мъж по делата му, а не по рождението му.
— Знам делата на неговия вид.
Морна въздъхна, когато Ангъс се отдалечи куцайки.
— Не го вземай присърце — каза тя на Син. — Те наистина са добри хора.
— Вярвай ми, дори не го чух. Страхувам се, че Кали е единствената, която бива наранена от подобни коментари.
Той можеше й да говори така, но Кали не го вярваше. Как можеше това да не го наранява?
Кали се озърна и видя група от осмина мъже, водени от Фрейзър, които ги приближаваха. Ох, това не беше добре. По наперената им походка можеше да каже, че намерението им бе да навредят.
Фрейзър погледна към нея. Подигравателната му усмивка изкриви червеникаворусата му брада.
— Защо си го довела тук?
— Исках да му покажа селото.
— Защо?
— Защото живеем тук и мислех, че може би ще му хареса да го види.
Очите на Фрейзър бяха тъмни и заплашителни.
— Ти може да живееш тук, но той е посетител. Поне е добре да бъде такъв.
Син се подсмихна, сякаш се забавляваше от думите на Фрейзър.
— Нека да позная. Ако не напусна скоро, ще ме накараш да си мечтая да съм се прибрал вкъщи. Или още по-добре, ще ме накараш да си мечтая никога да не се бях раждал или някое друго клише, предназначено да ме изплаши.
Фрейзър отвори уста да отговори.
Син проговори преди той да има шанс да каже нещо.
— Вече знам, че не ме искате тук. Нямате полза от мен или някой като мен. Дори не искате да бъдете притеснявани като ме виждате във вашата среда. — Син прокара враждебен поглед по групата мъже, който накара няколко от тях да отстъпят назад. — Добре тогава. Предайте ми Нападателя и с удоволствие ще си тръгна.