— Единственото нещо, което ще ти дадем, е главата ти.
— Ооо — въздъхна Син. — Уплаши ме. Мислил ли си някога да съчиняваш приказки за децата? В действителност може да успееш да изплашиш двегодишно дете.
Фрейзър погледна възмутено Син.
— Наистина не те харесвам.
— Чувството е изцяло споделено.
Фрейзър направи крачка към Син, който изобщо не се помръдна. Кали сдържа дъха си в очакване да се сбият. Двамата й напомняха на овни, сключили рога и нямаше идея как да разсее ситуацията.
Не че Фрейзър щеше да й позволи. Мъжът наистина нямаше здрав разум да притиска съпруга й и тя се възхити на самоконтрола на Син. Всеки друг мъж, който притежаваше дори половината от бойните му умения, вече щеше да е накарал Фрейзър да хленчи от земята.
Когато шотландецът проговори тонът му беше неучтив и студен.
— Мислиш, че можеш да дойдеш тук и да ни казваш как да живеем. Да ни гледаш отвисоко. — Той погледна към Кали. — Да вземаш жените ни, макар че ние не правим нищо. Ако изобщо имаш някакъв здрав разум, тогава ще се отправиш към дома си до падането на нощта.
Усмивката на Син беше зла.
— Какво да кажа? Нямам здрав разум.
Фрейзър замахна към него.
Син се наведе, хвана ръката на Фрейзър и го задържа на място с жестока хватка.
— Чуй ме — каза Син на келтски. — Ще говоря бавно, за да ме разбереш. Нямам желание да те засрамвам пред приятелите и семейството ти като те нараня. Така че прибирай се у дома и вземи мъжете си със себе си.
Рицарят освободи Фрейзър, който залитна назад, докато оглеждаше с неприязън тялото на Син.
— Аз и ти ще трябва да решим това.
Син хвърли неудовлетворен поглед към Кали.
— Колко ще ми се ядосаш, ако го ударя наистина силно? Само веднъж.
Тя засия при осъзнаването, че единствено неговото уважение към нея го спираше да смаже Фрейзър. Без значение дали го признаваше на глас или не, съпругът й имаше чувства към нея. В този момент можеше да го целуне.
— Това е денят за забавления — просто каза тя. — Така че, ако ще ти достави удоволствие, може би ще съм склонна да ти простя.
Син се усмихна на думите й.
В този момент силен вик разцепи въздуха.
Мъже и жени сграбчиха децата и затърсиха прикритие. Кали замръзна, когато видя подивял бик да тича по улицата на селото, атакувайки всичко и всеки, който се изпречеше на пътя му.
Преди да успее да се помръдне, Син я сграбчи в ръцете си и я хвърли върху ниския край на покрива на близката къщурка. Тя се покатери нагоре правейки му място да се присъедини към нея.
Той не го направи.
Фрейзър сграбчи Морна и направи същото с нея, после се затича към малко момче, което беше паднало на улицата. Той стигна до момчето секунди преди бика и успя да го качи върху един покрив, но преди да съумее да се махне от пътя му, добичето го закачи за крака и го промуши с отмятане на голямата си глава.
Кали се сви от страх, наблюдавайки начина, по който бикът атакуваше. Нямаше надежда за горкия Фрейзър. Той беше мъртъв.
Или поне така си помисли, докато не видя Син да хваща голяма дървена бухалка за пране и карирана фуста от мястото, където една от жените беше изпуснала прането си. Докато бикът си играеше с Фрейзър, Син го плесна по хълбока и зацъка с език към животното.
Бикът се завъртя и го погледна гневно.
— Точно така — надсмя се Син на животното. Уви фустата около бухалката, за да направи знаме, което щеше да привлече бика. — Тичай след идиота, който няма меч.
Рицарят размаха знамето пред бика, който сега стоеше мирно, сякаш наблюдаваше движенията на Син. Тупна два пъти с копито, наведе глава и нападна.
Син се завъртя и се затича към дърветата толкова бързо, колкото можеше.
— Не! — Кали изкрещя, когато съпругът й и бикът изчезнаха. Тя скочи от покрива долу, където група хора бяха наобиколили Фрейзър.
След като опасността беше отминала, хората напълниха улицата.
— Това беше най-смелото нещо, което съм виждал — каза старият Ангъс, когато той и още няколко мъже помагаха на Фрейзър да се изправи и преглеждаха ранения му крак.
— Трябва да отидем да му помогнем — каза Кали.
Братът на Фрейзър, Джералд, грабна лък от очакващата го каруца.
— Англичанин или не, дължа му живота на собствения ми брат.
Още шестима пристъпиха напред, за да помогнат. Когато Кали понечи да ги последва, те отказаха да се присъедини към тях.
Ангъс я спря.
— Той не рискува живота си, за да те види наранена, моме. Сега стой тук и остави мъжете да се справят с това.
Макар че беше против характера й, да стои и да не прави нищо, тя не започна спор. Това само щеше да забави спасителната мисия, когато трябваше да намерят Син, колкото се може по-бързо.