Тя се изплъзна от докосването му.
— Синът ми никога не би направил нещо подобно. — Но тялото й му каза друго нещо.
— Кълна ти се, просто искам да говоря с него. Няма да му навредя. — Поне засега.
По бузите й се спуснаха сълзи.
— Не знам къде е. Той избяга в момента, в който ти качи приятеля си горе. Но той не го е направил. Знам, че не го е направил.
Син пое дълбоко дъх, когато потвърждението на подозренията му премина през него. Вече нямаше никакво съмнение.
— Той ти даде сладкиша, нали?
— Той не го е направил — изплака тя. — Той е добро момче. Обича сестра си. Никога няма да я нарани.
Син придърпа жената в прегръдките си и я задържа мълчаливо, докато тя ридаеше.
— Шшт — прошепна той. — Просто искам да поговоря с момъка.
Възвръщайки част от хладнокръвието си, тя се отдръпна.
— Наистина не знам къде отиде.
По дяволите.
Син я пусна и й се усмихна.
— Избърши очите си, Морна. Всичко ще бъде наред, ще видиш.
Тя кимна.
Син излезе от кухнята и тръгна обратно към залата. В тесния коридор откри Астър, който кършеше ръце.
— Тръгнал си след Дърмът, нали?
По гърба му се плъзна студена тръпка, докато гледаше как планинеца се движеше нервно.
— Ти знаеш, че той е начело на бунтовниците, нали?
Астър се подсмихна.
— Предполагах, че е един от бунтовниците, но ако мислиш, че той има качества за водач, бъркаш.
Син не беше на това мнение. Той беше забелязал как останалите отвръщат на момчето и как го гледат.
— Той е най-големият син на последния леърд. В това има смисъл.
— Да, но когато Нийл почина, хората искаха Кали да бъде новият им водач.
Син повдигна вежда, спомняйки си думите на Кали по този въпрос.
— Наистина ли?
Астър кимна.
— Тя е кръвна роднина на краля и е умна. Всички в клана бяха съгласни, че въпреки че е жена и едва на двадесет и четири години, тя ще бъде добър водач на клана.
— Тогава, защо не е?
— Тя не пожела да го направи. Опасяваше се, че това ще обиди Дърмът и мен. Благодари на всички на събранието, но отказа любезно.
— Тогава те са избрали теб.
— Да.
Сега всичко придоби смисъл. Инстинктивната омраза на Дърмът към него и завистливите погледи, които момъкът хвърляше към сестра си и чичо си, когато си мислеше, че никой не гледа.
— На Дърмът сигурно не му се е харесало първо сестра му, а след това и чичо му да бъдат избрани, докато той, законният син на леърда, не.
— Да, но тогава той бе само на тринадесет. Със сигурност не се е надявал да изберат него.
Син знаеше по-добре. Едно момче на тази възраст бе изпълнено с арогантност, която бе надмината само от младежка глупост.
— Как реагира Дърмът на тази новина?
— Той бе ядосан, разбира се. Каза, че ако бил роден с благородническа кръв, нямало да се поколебаят да изберат него. Избяга навън, но щом се успокои се съгласи, че е правилно аз да бъда начело на клана.
Син стисна зъби. Никой не бе по-сляп от предан родител или чичо на едно дете, изпитващо болка. Те не можеха да приемат факта, че момчето, което обичат, е способно да извърши подобно нещо. Но на възрастта на Дърмът, Син бе самото въплъщение на свирепото унищожение.
— Колко време след това започнаха набезите?
— Може би шест седмици.
— И продължават от тогава?
Астър кимна.
— Случвало ли се е да намалеят, а после да се увеличат?
— Само докато Кали бе в Лондон и откакто се върна. Но това не означава, че е Дърмът. Никой в клана не би искал да види девойката наранена.
Син изслуша и обмисли внимателно думите на по-възрастния мъж. Но това, което Астър не можеше да проумее бе, че Дърмът би го нападнал само за това, че Кали се бе омъжила за врага. Момчето ще иска да го отстрани от пътя си възможно най-бързо.
Не, за разлика от Астър и Морна, Син не се съмняваше във вината на момчето. Думите им само затвърдиха убеждението му.
— Имаш ли някаква представа, къде може да се е скрил Дърмът?
Астър се замисли.
— Да.
— Къде?
Той наклони упорито брадичка и погледна Син по начин, който му показа, че старият мъж никога няма да предаде племенника си доброволно.
— Остави ме да опитам да поговоря с него. Ако отидеш ти вероятно ще избяга още по-далеч.
Това бе истина.
— Тогава го открий и го върни вкъщи.
Астър се поколеба.
— Какво ще направиш с момъка, ако го направя?
Син пое дълбоко въздух, докато обмисляше въпроса. В крайна сметка каза истината на леърда.
— Все още не знам. Искам да говоря с него, преди да реша.
В сините очи на Астър избухна гняв.