Йоме кимна.
Звездоброецът пристъпи пред нея и заговори с фересийски акцент:
— Ваше величество, моля за ухото на кралицата. Имам голям проблем, безпрецедентен проблем.
— С какво мога да ви помогна, Учителю Дженес?
— Не знам откъде да започна — каза объркано звездоброецът. „Разбира се, че не знае — помисли тя. — Фересийците никога не знаят откъде да започнат, нито как да свършат или кога да стигнат до същината.“
— Вашата наблюдателна кула е претърпяла щети?
— Обсерваторията ли? Бъркотията е пълна — карти и ръкописи се търкалят навсякъде. Има и пожар! Помощникът ми едва не загина, докато се мъчеше да спаси картите. Ще минат седмици, докато я разчистим. Убеден съм, че водата, която хвърлихме върху огъня, направи толкова бели, колкото и самите пламъци… но, уф, това не е ваша грижа, нали? Всъщност не съм сигурен дали изобщо нещо от всички тези работи е ваша грижа.
— Аз също — отвърна съвсем искрено Йоме, защото откакто беше отворил уста, тя все още нямаше никаква представа какъв е проблемът му.
Той погледна тълпата слуги и прошепна:
— Ваше величество, може ли да поговорим насаме?
Йоме кимна и двамата закрачиха през двора към сянката под двата ореха в ъгъла до стената на замъка.
— Милейди — попита я той. — Какво знаете за звездите?
— Че са красиви — отвърна сухо Йоме.
— Да — каза Дженес. — И може би също така знаете, че с хода на сезоните съзвездията се въртят в небето. В началото на годината Елвинд минава над планините на север. Но в разгара на лятото той е почти точно отгоре.
— Знам.
— Тогава с… с голям смут съм длъжен да ви съобщя, че звездите не са както трябва.
— Какво?
— Звездите тази нощ не са както трябва. Много е смущаващо. Тази нощ е третата от Месеца на листата. Но според нашите карти звездите са разположени като в дванайсетата нощ от Месеца на жътвата — с две седмици назад.
— Как е възможно това? — попита Йоме. — Да не би картите да са сбъркани? Може би…
— Картите не са сбъркани. Гледал съм ги стотици пъти. Мога да измисля само едно обяснение. Светът е поел по някакъв нов път през небесата. Дори луната… според предварителните ми измервания…
Допреди миг Йоме се чувстваше съсипана. Сега беше сломена. Зяпна го с отворена уста и накрая успя да каже само:
— Какво можем да направим?
Дженес поклати глава.
— Аз… навярно никой не може да помогне. Но вашият мъж все пак е Земния крал.
Изведнъж тя си спомни думите на Ейвран. Единствената истинска господарка свързваше Руната на опустошението с Руната на небесата и на Пъкъла. Канеше се да създаде нов свят, в който човечеството нямаше да оцелее.
Възможно ли бе да изтласква Земята от предопределения й курс?
— Разбира се. Ще… ще го известя веднага.
Дори Единствената истинска господарка да беше направила това, как можеше Габорн да я спре? Беше изгубил силите си.
Звездоброецът се обърна да си тръгне. Очите на Йоме обходиха отчаяно двора. Извика да й пратят куриер, мислеше да напише писмо до Габорн.
Но докато обмисляше какво да напише, осъзна, че всичко, което иска да съобщи на Габорн, той вече го знае.
Беше я предупредил, че ако не унищожи Господарката на халите, всички негови хора ще загинат. Знаеше за опасността не по-малко от нея.
А дали знаеше? Габорн можеше да усеща опасността, но никога не можеше да предвиди източника й. И почти всички негови Избрани в Мистария все още бяха недалече от град Карис. Не можеше да усети опасността за онези, които бяха извън града. Зачуди се какво ли щеше да каже Габорн, ако го предупредеше за подозренията си за предстояща атака тук, в Дворовете на прилива. Дали щеше да я помоли да напусне, или да остане? Зачуди се какво ли щеше да каже, ако разбере, че светът се е отклонил от небесния си курс.
Точно тогава Граймсън влезе в двора. Един облекчител вървеше по петите му.
— Милейди — викна й той. — Намерихме ги тия дарове, дето ги иска Габорн.
Мислите на Йоме бяха в пълно безредие. Беше забравила за даровете. Габорн бе наредил облекчителите да подготвят вектори за Ейвран. Този тук трябваше да отведе векторите при Габорн.
— Доведете коне и тръгнете веднага — каза тя на Граймсън. — Всяка секунда е скъпа.
— Милейди — отвърна Граймсън, — тия вектори будуват цяла нощ. Не бих искал някой от тях да падне от коня. Има кралски впрягове, бързи почти колкото кон.