Скочи в отворената й паст, заби бойния си чук в мекото й небце още преди да е усетила, че е нападнал. Мозък и кръв рукнаха отгоре щом тя отвори уста в паника и залитна назад.
Изтъркаля се от устата й и залегна между краката й. Изпита прилив на мир и покой. Имаше нещо дълбоко удовлетворяващо в убиването на хали.
Стените около него се разтресоха, щом едно огнено кълбо се удари с грохот в крепостта и пръсна светлината си през хиляди амбразури. Той видя пред себе си новата си жертва — още една магесница.
Беше проникнал дълбоко в чудовищната крепост.
Главата на черната царица
Какво струва един удар, който не отнема човешки живот? Само предупреждава жертвата за опасността.
— Чуйте ме! Чуй ме, о, народе! — викаше някакъв мъж в ранното утро и гласът му изпълваше улиците.
Емир Оват се събуди от дрямката си в кулата на Посветителите, в своя дворец в Бел Наи, град край морето в малката държавичка Тулистан, малко на север от Куран.
Емирът беше сляп. Беше дал взора си на Радж Атън. И тъй като беше обичан от своя народ, се беше превърнал във вектор на Радж Атън.
Затова сега го държаха повит тук, в Бел Наи, като старата котка на някоя жена.
Емирът не помръдна, не се затътри към терасата, за да чуе по-добре. Непознатият, който викаше долу, имаше големи дарове на глас, тъй че думите му се носеха по прашните улици и кънтяха над градския шум — рева на камили, кукуригането на петли, сутрешните викове на продавачи по пазара.
— Чуйте словата на Вакъз Фааракин, Бойния главатар на А’Келлах. Вдигам Атваба срещу най-презрения убиец… онзи, който се нарича „Владетеля слънце“, Радж Атън.
Бяха минали шест години, откакто емир Оват бе пленен в Двореца на Плачещите лозници край Ма-ал. Тогава Непобедимите на Радж Атън бяха обкръжили града. Предавайки се, емирът се беше надявал да спаси своя народ от пълно клане.
Сега той слезе от леглото си, изкуцука до малкия отворен прозорец и стисна решетките с ръце. Хладният нощен въздух го погали по лицето като женска длан.
Деветгодишният Мессан нахлу в стаята от стълбището на кулата.
— Татко! Татко! Чу ли?
— Да, чувам много добре — каза емирът. — Ела, сине, бъди моите очи. Кажи ми какво виждаш?
Момчето сграбчи лакътя на баща си и се изправи на пръсти. Над града бе надвиснала миризма на прах, камили и пушек, смесена с аромата на влажен коноп, от който жените по пазарите плетяха въжета и торби.
Емир Оват чу шумоленето на крака на тичащи хора. При портите се развикаха стражи.
— Извън замъка се събира голяма тълпа — зашепна Мессан. — Трима Непобедими седят на конете си насред площада.
— Сигурен ли си, че са Непобедими?
— Седят на имперски бойни коне и всички носят палтата на Непобедимите от А’келлах. Един има криле на гърдите и на шлема. Той държи нещо — човешка глава. Държи я за косата!
Оват чу дрънченето на ризници и тропота на ботуши по камъните долу.
— Нашите стражи какво правят?
— Някои тичат към портите, други застават по кулите. Някои са изпънали лъковете си и като че ли се канят да стрелят.
— Нашите стражи няма да стрелят — каза емирът. — Вакъз Фааракин е на голяма почит. Сигурно ще изслушат какво има да каже.
— Чуйте ме! — извика Вакъз. — В Роуфхейвън се е издигнал Земен крал, Габорн Вал Ордън. Той се е оженил за Йоме Ванисалаам Силвареста и сега е роднина на нашия владетел по брак. Земния крал предупреди, че всички сме в голяма опасност, и моли Радж Атън да се откаже, докато не бъдат надвити враговете на човечеството. Но Радж Атън обезчести нашата държава. Той застава на страната на чудовищата, като се бие със собствения си роднина!
При тези думи се разнесоха викове на ужас и неверие. Някои завикаха:
— Лъжец. Този човек лъже.
— Вакъз вдигна главата да я покаже на хората — каза Мессан. Момчето замълча, докато Вакъз разказваше какво е сполетяло Карис. Разказа за битката с халите, обкръжили замъка. Разказа как хората му са се сражавали да защитят Карис, защото така защитавали цялото човечество.
Но Радж Атън се опитал да избяга от града на лодка, оставяйки жени, деца и собствените си бойци да понесат жестокостта на халите.
А когато Земния крал щурмувал от хълмовете и избрал за своя рат Радж Атън и всички негови Непобедими, Радж Атън се опитал да попречи на войските си да му предложат помощ, та Земния крал да загине.