— Искаш да кажеш, че няма да хванем пътя?
— През горите ще стигнем по-бързо, отколкото хората на Габорн по пътищата.
Според нея не беше много за вярване. Грамадният имперски жребец, който яздеше чародеят, бе предназначен за бърза скорост през равнините, не и по хълмовете. Нейната кобила, с малки копита и здрави крака, щеше да се справи по-лесно по високото. Но пък знаеше, че земните магове притежават странната дарба да намират по-лесни пътеки в гората.
— Добре. Но няма ли Габорн да се сърди? Той ще иска да съм до него, да го съветвам. — Мисълта да язди с него я ужасяваше. Щеше да я помоли да яде от още някоя хала, ако намереха по пътя такава, която да прилича на Майстора на пътя.
— Хмм. — Бинесман се намръщи съсредоточено. — Никога не съм виждал Вонеща вода. Колко големи казваш, че са езерата?
— Не са големи. Стават по-големи зиме, когато ги напълнят дъждовете, но през лятото се свиват.
— Хрумна ми нещо — каза Бинесман. — Току-виж успея да изцеря Вонеща вода, да я очистя, вместо да я тровим. Но трябва да избързаме. Магията е бавна.
— Мислиш ли? — попита го Ейвран. — Ти не си воден чародей.
Бинесман въздъхна колебливо.
— Е, мога само да опитам.
Конете им се понесоха през равнината под жълтия облак прах. Подминаха войските на Ленгли.
Чародеят пришпори коня си нагоре по един стръмен рид. Спря за малко, докато Ейвран и вайлдът го настигнат. Гората пред тях беше гъста и почти непроходима, само с няколко пътеки на диви зверове. Глигани бяха ровили за жълъди и земята под дърветата приличаше на разорана.
Малко по на юг халите бяха навлезли в леса и дърветата се кършеха от напора на техния бяг. Един лопатар се появи, затичал уплашен по пътеката, и грамадните му рога изтракаха в храстите. Като видя чародея, животното побягна на друга страна.
Бинесман вдигна тоягата си и изрече:
— Пътят е дълъг, къс е денят. Бърза пътека отвори ни сега.
Дърветата пред тях зашумяха, сякаш някой огромен звяр закрачи през леса, дращейки по голите клони и сухите листа. И изведнъж Ейвран видя пътека, която допреди миг не съществуваше. Клоните от двете страни се полюшваха.
— Ето там! — извика тя.
— Виж ти — хитро се подсмихна Бинесман.
Пришпори коня си по пътеката и препусна в галоп като вятър. Ейвран го остави да се отдалечи, с Пролет след него. Не искаше да я удрят ниските клони.
Но след първата измината миля забеляза, че ниски клони няма. Пътеката си оставаше открита и почти права. Макар земята да беше застлана с килим от сухи листа, отъпканите от дивеча просеки, по които препускаха, бяха разчистени от камъни и клони като добре поддържан път.
Но когато се обърна назад, не можа да види никаква пътека. Клоните на дърветата се отмятаха като ръце и пак преграждаха пътя.
Сърцето й заби лудо в гърдите и тя продължи напред, обзета от благоговеен трепет. Беше видяла злата магесница в битка, как хвърля разрушителните си заклинания, беше видяла и как Пролет убива хала само с един удар. Но сега подозираше, че Бинесман е много по-могъщ и от вайлда, и от халата магесница.
Носеха се устремно напред. Конете им препускаха неуморно, докато не излязоха отново на главния път. Бинесман стигна до село Шрусвейл много преди Габорн.
Ейвран го видя веднага щом излязоха от гората. Бели къщурки със сламени покриви се бяха пръснали по зелените ливади покрай северния склон на долината. Каменни зидове, съградени преди хиляда години, деляха полските имоти: тук зелена ливада, на която пасеше стадо овце, там — ечемичена нива. По-натам — градина с високо израсъл слънчоглед. Покрай южния склон на долината пътят се виеше и стигаше до селището. На главната улица се издигаше голяма странноприемница с покрит с плочи покрив, от двете й страни бяха наклякали дюкяни с каменни стени.
Бинесман препусна към първата къща. Пред конете се разбягаха червени кокошки.
— Бягайте, халите идват! — извика той.
Стопанката, грубовата с побеляла коса и широка уста, изскочи на прага. Бършеше ръце в дългата си престилка.
— Какво си се развикал? Не ми е до вас, сложила съм хляба да пека. — Явно го беше взела за луд.
— Извинете ме за безпокойството, госпожо — заговори Бинесман с подигравателно учтив тон. — Но халите идат насам и крал Ордън скоро ще се бие с тях пред прага ви. Съветвам ви да предупредите съседите си и да се подготвите за бягство.
Ейвран изгледа жената с жал.