Непознатият я пусна на земята до кобилата, дръпна юздите от ръцете й и рече:
— Виж, тия коне не са твои. Струват много пари. Откъде си ги взела?
Ейвран помисли, че мъжът може би е познавал собственика на бялата кобила и има основания. Тъкмо се канеше да му възрази, когато той я удари. Както си стоеше, изведнъж юмрукът му замахна и тя отхвърча назад.
Светът наоколо се завъртя и за миг й причерня. Болка прониза челюстта й. Всичко сякаш стана много студено.
Надигна се от каменната настилка. Около нея викаха хора:
— Крадец! Ей онзи там, открадна й конете!
Чу как непознатият подвикна на конете и препусна. Копитата им зачаткаха по камъните.
Ейвран погледна да види накъде тръгва, но тълпата запречваше гледката.
— Е, бедничката ми — заговори някаква старица и се наведе да й помогне да се изправи. Шалът й миришеше на зеленчукова яхния.
Челюстта я болеше и тя я размърда, за да разбере дали не е счупена. Стомахът й се сви, сякаш щеше да изхвърли всичко, което бе яла на закуска. При падането си беше ударила тила в камъните. Ейвран го опипа, потръпна и загледа тъпо кръвта по пръстите си.
Само допреди миг се чувстваше толкова сигурна и самоуверена. Сега с нищо не се различаваше от всички наоколо.
Обзе я гняв към непознатия, откраднал конете. Ядоса се на самата себе си, че му бе позволила да го направи.
И почти без да го осъзнае, направи заклинание.
Представи си едрия имперски жребец на Бинесман и се съсредоточи върху него. Видя го как препуска по пътя и как новият му господар го дърпа след себе си.
Умът на коня беше възбуден. Животното усещаше страха на хората, слухът му долавяше далечния тътен на ордата. Искаше да се освободи и да побегне, чак до откритите равнини на Индопал.
Копнееше за сочна трева и да препуска нощем през открити поля, с настръхнали ноздри, а гривата и опашката му да се веят на вятъра. Помнеше кобилите от стадото и сладкия вкус на потоците, стичащи се от високите планини.
Възбудата от всичко това беше възхитителна и в същото време — съвсем чужда за нея. Ейвран докосна съзнанието му и мигновено осъзна, че не изпитва почти никакво родство с великолепното животно.
Понечи да му извика в ума си, но образът веднага й се изплъзна. Не можа да го задържи. Жребецът на Бинесман нямаше да откликне на призива й. Искаше да се махне оттук.
Тя опита друга тактика. Този път се съсредоточи върху нападателя, по-точно върху лицето му. Представи си прошарената му брада, гнилите зъби и дори черната пъпка под лявото му око.
Сега той бягаше от града и се озърташе през рамо да се увери, че не го гонят. Изкиска се радостно, решил, че се е измъкнал.
Ейвран се пресегна с ума си и се постара да проникне в неговия по-дълбоко. Започна да вдишва и да издишва като него. Дори усети как е пълен мехурът му. Беше толкова възбуден, че наистина трябваше да спре и да се изпикае.
Тя бръкна още по-надълбоко в ума му и чу шепота на мислите му. „Чудесни коне. Ще ги продам в Гандри… ама тоя път няма да е за една халба ейл, а, не!“ Зърна дори късчета от въображението му — забавляваше се с някакви разголени кръчмарски пачаври.
Умът му беше пълен с воня и мръсотия. Почти й прилоша, щом го докосна.
Тя го призова, заповяда му да обърне конете. „Върни се“, гласеше призивът й. „Върни се, току-виж си убил едно дете.“ Крадецът за миг затаи дъх.
„Откъде ли ми щукна тази мисъл? — зачуди се той. — Ха! Току-виж си убил едно дете.“
После се изкиска доволен и пришпори още по-здраво бялата кобила.
Ейвран се отдръпна, върна се мигновено в съзнанието си и краката й едва не се огънаха под тежестта й. Опитът я беше изцедил и бе изкарал едри капки пот по челото й.
Личинки по тялото на мъртвец да беше призовала, щеше да е по-лесно от тази гнусотия, разбра тя. Пък и щяха да са по-чисти. Бинесман я беше предупредил, че да проникнеш в сложен ум е много по-тежко.
„Може би трябваше да се спра на конете“ — помисли тя със съжаление.
След като не можеше да направи нищо повече, Ейвран влезе в палатата на гилдията. Бинесман тъкмо слизаше по една разкошна дървена стълба и говореше припряно на Главния майстор Уалахс — внушителен мъж с дървени халки по ръцете, показващи ранга му, и с много властна осанка. Зад тях пристъпваше Пролет.