Не можеше да скрие отчаянието си. Не беше просто някакъв крал, беше Земния крал. А поданиците му не изпълняваха съветите му дори за да спасят живота си.
Габорн огледа терена, за да реши къде да разположи бойните редици. Тук в Шрусвейл никой не беше строил стена. Покрай гората имаше дълга кошара за овце и тя трябваше да послужи като единствената барикада. Ниският й зид нямаше да задържи халите, нямаше да ги забави дори. Грижливо натрупаните плочи сив камък не бяха по-сериозна преграда от черта, надраскана в пясъка.
Той влезе в една ливада, сред която имаше струпана купа ланшно сено, посивяло от мухъл. Драсна с кремъка и парчето стомана да изкара искра. След пет минути сеното пламна.
Но вятърът действаше срещу него. Долу в низините беше духал на изток. Но тук в долината въздухът бе неподвижен. Пожарът нямаше да се разнесе.
Едва бе разпалил сеното, когато ядрото на войската му започна да пристига — малко над хиляда души с високо вдигнати пики. Лордовете бързо нахлуха в долината и се строиха зад стената на кошарата, сякаш се канеха да удържат тази позиция срещу щурма на чудовищата.
Скалбейрн отиде при него и докладва:
— Милорд, халите са на по-малко от шейсет мили и вече тичат бързо. Знаят, че са близо до вода. Преди по-малко от час ни известиха, че хората на Ленгли се справят добре. Много от халите не могат да издържат на скоростта.
Габорн кимна и погледна нагоре по склона.
— Къде са мъжете с отрязаните пипала?
— Скоро ще пристигнат.
Габорн не можеше да чака.
— Подпалете дърветата — разпореди се той.
Петдесетина рицари се разбързаха. Навързаха слама по пиките си и я запалиха. Конете им прескочиха ниската каменна стена и препуснаха към дърветата.
Есенните листа бяха започнали да се трупат на кафяв килим в гората, а и през последните няколко дни тук не бе валяло. Въпреки това огънят не забушува така, както се бе надявал Габорн. Тлееше и вдигаше пушек, изпълвайки въздуха със сивкава лютива пелена.
А халската орда продължаваше да настъпва. Тичащи през камънаци и просеки туловища вдигаха глух тътен.
Барон Уагит подкара надолу по склона, стиснал брадвата си. Габорн погледна младежа с тревога. Уагит беше в опасност, можеше и да не оцелее в тази битка.
— Така — каза Габорн. — Значи си решил да се включиш в боя?
— Стига да мога. Ще опитам. Но… не съм сигурен какво трябва да правя.
— Ти вече би камбаната в селото и вече спаси един човек и семейството му. Не е нужно да се жертваш в битка. Със сигурност не и точно в тази.
— Искам… да остана.
— Ще се погрижа скоро да започнеш да се обучаваш за рицарство.
— Благодаря — промълви Уагит.
— Стой до мен — каза Габорн. — Ще правиш каквото правя аз.
Уагит кимна.
Скалбейрн видя барона, приближи ги и извика:
— Е, това е мъж! Бива си го! — Обърна се към строените за бой свободни рицари и им подвикна: — Казах ли ви аз, че ще се ожени за дъщеря ми?
Уагит поклати глава на шегата на Скалбейрн.
— Не съм казвал такова нещо.
Но всички рицари зареваха от възторг, все едно че сватосването вече е в кърпа вързано.
А сетивата на Габорн писнаха предупредително: само на няколко мили на запад ранените бежанци още се бавеха край Фелдъншир. Той се помъчи да им изпрати зова си: „Бягайте!“
Но и да го чуха хората му, никой не го послуша.
Хилядата рицари се бяха подредили в плътна линия през полето. Габорн извика:
— Господа, ще държим тук, колкото можем. Трябва да принудим халите да повярват, че ще се бием, и дано ги накараме да отстъпят. Но бъдете готови за оттегляне по моя команда.
Преди още да е свършил, над главите им прелетяха грий — издаваха звуци като скърцащи старчески стави. Земята затрепери и той бързо се обърна на юг. Само на две мили от селото дърветата пращяха и падаха.
По склоновете на долината вече бушуваха два пожара. Във въздуха се виеха червени и жълти стълбове, поглъщащи цели дъбове. Горещината удряше в лицето, пукаха клони и съскаха вейки. Но в средата на клисурата тревата и храстите само тлееха.
„Трябваше да сме тук преди час, с ведра с масло и катран“ — помисли си Габорн.
За миг дори едва не съжали, че си няма огнетъкач.
Халите бяха на две мили разстояние, после — само на една. Фронтът на походния им строй изпълни долината от северния склон до южния. Далеч на северозапад проехтя самотен боен рог — сигнал, че зад вражеската линия е останала воинска част.