Габорн се олюля.
Загледан в зверствата и разрухата, която чудовищата сееха долу, Хондлър възрази:
— Милорд, аз съм се заклел на Вълчето братство. Няма да стоя тук бездейно, докато загиват хора.
Габорн поклати тъжно глава, помъчи се да го разубеди.
— Виждате ли строя им? Ако ги нападнете, първите им редици ще се оттеглят на няколко стъпки, докато другите отстрани ще се придвижат напред. Така раменете на звездата ще се обърнат и ще затворят позицията ви, ще ви обкръжат. Ще загинете!
— Всички загиват — отвърна Хондлър. — Аз съм се заклел да браня човечеството.
Нима не разбираше? Не можеше ли да разбере, че Габорн постъпва единствено в техен интерес?
— По дяволите, маршал Хондлър! Какво според вас се мъча да направя аз? Ако слезете долу, халите ще ви унищожат и пак ще сринат Фелдъншир.
— Но аз съм се за… — започна Хондлър.
Габорн извади меча си и той изсвистя от ножницата.
— За човечеството! — каза той мрачно. — И за Земята. — Мъжете от Вълчето братство около него надигнаха викове.
Хондлър го зяпна изненадан, не знаеше как да приеме това. Кралят се канеше да се присъедини към Вълчето братство? Да не би да се отказваше от титлата си?
Габорн знаеше, че постъпката му е извадила Хондлър от равновесие. Но тя само потвърждаваше онова, на което се бе обрекъл самият той преди толкова време.
Огледа множеството.
— Е, господа, битка ли искате? Уверявам ви, тази битка тепърва започва.
Три убийства
Най-загадъчната между халите е „злата магесница“, водачката на една нападаща орда.
Учителят край камината Магнус твърди, че те са различен от останалите хали вид, докато други автори предполагат, че могъщите предводителки винаги се издигат от редиците на магесниците.
Разбира се, изкусително е да приемем, че нещо толкова злокобно като една халска орда би трябвало да си има предводител. Но самият аз често се чудя дали дори описанията от очевидци не са погрешни. В какво отношение се различава една „зла магесница“ от която и да е по-едра магесница?
И тъй като последната документация, оставена от очевидци за зла магесница, предвождаща халска орда, датира отпреди близо 1 400 години, мисля си дали няма да е разумно да отхвърлим напълно това предположение.
По-скоро подозирам, че халите съставляват едно доста разюздано общество, в крайна сметка лишено от водачи.
Фургонът на майстор Уалахс взе завоя много бързо и залитна, сякаш щеше да излезе от пътя. Бяха оставили Фелдъншир зад гърба си и щом се изкачиха на поредния хълм, Ейвран зърна долу в равното две неугледни постройки. Опънатите за сушене по дървените скари кожи пред едната показваха, че е тепавичарница.
Уалахс забави фургона и изсвири с уста на мъжете, товарещи бурета пред тепавичарницата.
— След пет минути тук ще дойдат хали. Бягайте бързо!
Мъжете се разбягаха, а Уалахс отново шибна конете. Животните дишаха тежко и се бяха покрили с пяна. Уалахс им извика и камшикът му отново изсвистя над опашките им.
Докато подминаваха, Уалахс изгледа с присвити очи втората постройка. Ейвран надуши силната мазна миризма на варящия се вътре сапун.
След това същинският път свърши. Около Вонеща вода не се мяркаха никакви къщи, дори бараки и съборетини не се виждаха. Тук, на изток от града, единствените занаяти бяха толкова миризливи, че никой не искаше да живее наблизо.
На запад от града земята беше богата и плодородна, покрита с къщи и градини, с овошки, лозя и ниви с ръж и ечемик.
Но тук дори земята като че ли изглеждаше ялова. Теренът стана съвсем равен. Зиме дъждовете напълваха езерата на Вонеща вода и бреговете им преливаха. Лете водата се отдръпваше, оставяйки след себе си сиво-жълтеникава кора, през която не можеше да израсте почти нищо. Под песъчливите кръпки земя се показваха само бодливи бурени и тук-там по някое черно дърво, толкова криви, че изглеждаха отдавна изсъхнали.
Ейвран помириса Вонеща вода отдалече — мирис като от развалено яйце.
Топлата вода бликаше от земните недра, покрита със зеленикава мръсотия. Парата образуваше тънка мъглива пелена над езерата. Виждаха се и десетина фургона с двайсет-трийсет мъже, които ги разтоварваха.
Уалахс спря недалече от тях и извика: