Десетки хали започнаха да се въртят в безцелни кръгове, без да съзнават къде са тръгнали.
От юг сто подсилени коня напуснаха гористите хълмове и препуснаха през равнината. Водеше ги Габорн. Яздеше със свободните рицари, сякаш се мъчеше да надбяга вятъра. Заобиколи халската орда и препусна право към височината, където беше Ейвран. С него бяха Скалбейрн и барон Уагит, и още много рицари.
Габорн скочи от коня, кимна на Ейвран и погледна на запад към халите.
— Какво става там? — попита той. Лицето му беше мрачно и решително.
— Това бягане за водопой ги съсипа — отвърна Бинесман. — Подозирам, че поне половината от ордата е грохнала.
— Не чак половината — каза Габорн. — Според мен са останали поне четиридесет хиляди.
— Те умират — каза Ейвран. — Няма да могат да се доберат до Хейбърд.
— Мисля — заговори обнадеждено Уалахс, — мисля, че успяхме. Мисля, че спечелихме!
Ейвран погледна Габорн. Беше прехапал устни и гледаше втренчено към халите. Все някога щяха да измрат и той щеше да я заведе при Майстора на пътя. Там щеше да яде и да научи пътя, водещ към Единствената истинска господарка.
— Не сме спечелили — обърна се Габорн към Уалахс. — Може и да измрат, но няма да е без битка.
Още докато го казваше, от центъра на халската орда се надигна силен съсък.
Една от магесниците се изправи високо на задните си крака и започна да хвърля миризмата си далече и нашироко. Сияещите руни по тялото й заблестяха на слънчевата светлина, кристалният й прът блесна като бяла мълния.
Три убийства беше името й. В спомените на Ейвран тя беше млада и неустрашима, може би най-умната магесница в цялата орда. Само относителната й младост и неголемият й ръст й бяха пречили доскоро да води ордата. Други три хали се надигнаха срещу Три убийства и почнаха на свой ред да й съскат.
— Какво става там? — попита Габорн.
— Това е спор между господарки — каза Ейвран. — Те често се карат.
— Коя е водачката им? — попита Ейвран.
Въпросът смая Ейвран. Беше толкова очевидно.
— Онази, чийто задник е най-високо във въздуха. Виждате ли как другите държат техните по-ниско? Ако не го правят, ще ги убие.
Габорн ги загледа толкова напрегнато, че Ейвран чак се почувства гузна, че не може да му каже повече. Той опря в земята бойния си чук. Подпря се на дръжката също както се подпираше Бинесман на тоягата си, и се загледа примижал към халите, сякаш се канеше да им разчете мислите.
„Ако имах сетивата на хала — помисли тя, — щях да мога да надуша какво си казват. Щях да разбера за какво спорят.“
Но знаеше само, че спор като този може да продължи цял час, ако не и повече.
Слънчевата светлина бе толкова ярка, така болезнена. Докато халите продължаваха съвета си, Ейвран притвори очи.
В долината спорът рязко прекъсна. Една нейна съперничка леко се понадигна и Три убийства скочи и заби кристалния си прът в сладкия й триъгълник. Последва тъп грохот и главата на чародейката се пръсна на парчета като презряла диня.
Беше казала каквото имаше да казва.
Три убийства загълта залъци от мозъка й, а другите в ордата заръфаха сладките жили под краката й.
Останалите хали се отдръпнаха, почнаха да тичат насам-натам и да се подреждат в нови формации. Разделиха се на девет лагера, всеки предвождан от пурпурна магесница и всеки в Бойния ред.
Обърнаха се и закрачиха на изток, като се пръскаха на север и на юг в движение. Доста странна маневра.
Халите живееха в тунели под земята и обикновено вървяха през Долния свят в една нишка — от челото до тила. По този начин заповедите можеха да се предават лесно назад.
Разделянето на силите им противоречеше на основните им инстинкти. Нещо повече — ордата тръгна по посока на вятъра. Така нямаше да могат лесно да надушват противниците си.
— Какво правят? — попита Габорн. — Ако е това, което си мисля, то е ужасно!
Ейвран се разтрепера. Разбираше го съвсем ясно. Деветте армии щяха да оформят фронт с ширина от близо девет мили. Войските на Габорн на далечния хълм вече започваха да разбират опасността и заотстъпваха.
— Прав сте — каза Ейвран. — Халите знаят, че ще умрат. Но във Фелдъншир има много хора. Ще избият колкото може повече селяни. А после…
— Ще продължат да избиват — довърши Габорн. — Усещам навсякъде вълни на опасност. Ще заобиколят и ще тръгнат по течението на реката, ще прегазят град след град, докато стигнат Дворовете на прилива. Ейвран, как да ги спра?