Ейвран едва преглътна. Не можеше да понесе повече яденето. Още по-малко от хала, изпила смъртоносна доза от отровената вода.
Тя вдигна тоягата си и я задържа като Пролет, сякаш готова да отбие удар. И осъзна, че наистина се опитва да отбие удар.
Вдигна я нависоко и я хвана за двата края, както беше направил Бинесман, когато благославяше Карис. Не знаеше защо я държи така. Просто почувства, че тоягата трябва да се държи така.
И в ума й се появи образ… Майстора на пътя, с неговите трийсет и шест пипала и грамадни лапи. Виждаше го съвсем ясно с умствения си взор — продължаваше да тича сред ордата, препускаше с всичка сила назад, към Долния свят. Имаше белег на хълбока — приличаше на рана от пика. Пипалата му бяха клюмнали от умора. Около него препускаха хиляди хали, и те капнали от умора, и той душеше миризливите следи на онези пред себе си, тихото им мърморене, изпълнено с болка и отчаяние, което на вълни се носеше през цялата орда. Хиляди от тях говореха, хиляди гласове, недоловими за човешките сетива. Миризмите я заливаха като лавина.
— Той е жив! — каза тя на Габорн. — Майстора на пътя още е жив.
Габорн я зяпна с отворена уста.
Ейвран се озърна към вайлда, обзета от нетърпение час по-скоро да направи нещо, което й бе хрумнало току-що.
— Пролет, ела при мен! — Зелената жена се приближи. — Хвани тоягата ми. Помогни ми да го повикам.
Пролет застана зад гърба й и щом Ейвран се облегна на нея, усети топлината на здравото й тяло. Вайлдът посегна и хвана двата края на тоягата.
Ейвран затвори очи и задържа образа на халата, докато не усети, че диша с ритъма на хрипливия дъх на Майстора на пътя, все едно че тичаше всяка стъпка с него.
Беше изнемощял и изгаряше от жажда. Мускулите на четирите му крака бяха капнали. Всеки скок напред носеше изгаряща болка в коленете му. Знаеше, че ще умре.
Твърде изтощен беше, за да издържи дълго в колоната. Но продължаваше да тича, едва затаил страха си, и отброяваше всеки удар на сърцето си.
Ейвран докосна разума му, огромния му интелект. Беше съсипващо. Никога нямаше да може да го постигне, никога нямаше да може да стигне до това съзнание без помощта на тоягата и вайлда.
Но сега като че ли от въздуха се протегнаха тъмни пръсти и около нея стана студено. Черни нишки се спуснаха от небесата, загърчиха се и обхванаха изтощения ум на Майстора на пътя. Тя обхвана разсъдъка му и го призова отчаяно: „Ела при мен“.
Далече долу в клисурата една хала рязко спря. Другите продължиха марша си. След мъчително дълъг миг на колебание съществото се обърна и уморено закрачи към Ейвран.
Идваше! Ейвран се постара да потисне възбудата си. Стисна здраво тоягата и го задържа, след като вече се беше обърнал.
Ейвран погледна към Габорн.
— Виждаш ли идващия към нас Майстор на пътя? Заведи ме при него.
Габорн я хвана под мишницата и я издърпа на седлото пред себе си.
Тя вдигна високо тоягата си и двамата препуснаха през изпепелените равнини, покрай бойците на Габорн, покрай Ленгли и барон Уагит, покрай серните езера и мъртвите, налягали край тях чудовища, през бойното поле.
Цялата беше плувнала в пот. Задържането на връзката беше мъчително.
Майстора на пътя крачеше тромаво към тях. После спря.
Ейвран долови уплахата му. Беше се подчинил на зова й, чувстваше се покорен от нея. Но го обземаше паника, ужасяваше го присъствието на човек чародей. Не беше сигурна, че ще може да го задържи дълго.
Седнала в седлото, Ейвран се взря в ума му.
„Покажи ми пътя — помоли го тя. — За доброто и на двата ни народа, покажи ми пътя.“
Съзнанието му се разтвори пред нея, нежно като разцъфване на цвят, оголи се и просна пред нея всички свои мисли и спомени.
Майстора на пътя беше могъща хала, с дълбок интелект и необятни спомени. Беше ял от мозъци на Майстори на пътя преди него — безкраен низ отпреди хиляди години. Цялото му познание я обля като огромна вълна.
Халите помнеха миризми много по-добре, отколкото хората помнят думи или образи. Затова картата на Долния свят, която се разгърна в ума на Ейвран, беше карта от миризми.
Картата разкриваше смисъла на всевъзможни предупредителни пунктове, които щяха да й подскажат как да отваря тайни врати, да намира скрити проходи и да избягва опасни зверове.
Майсторите на пътя бяха пътували надалече из Долния свят, дори бяха плавали по Идуменското море на лодки, направени от камък. Бяха изминавали пътеки, по които други хали се боят да тръгнат. Ейвран започна да си спомня чудеса и ужасии, местата на древни руини от някогашни градове на мътни и други исторически забележителности.