— Тогава ще ме заведеш ли? Докато ти говореше с халата, Йоме доведе няколко души… един облекчител и няколко вектори. Аз самият вече взех дарове на мирис. Мога да надуша халската орда тук, ниско по земята. Но не мога да ги разбирам.
Ейвран потръпна. Беше зърнала Долния свят през очите на хали, през очите на Майстори на пътя, които го познаваха най-добре. Пътят щеше да е дълъг и гибелен. По него ги чакаха много по-страшни неща от халите.
Мислите й се размиха.
Смрачаващите се небеса зееха и от небесната твърд падаха звезди. „Какво ще стане, когато паднат всички? — зачуди се тя. — Дали нощта ще помръкне?“
Отново потръпна. Не такъв живот беше искала.
— Заведи ме при векторите — рече тя. — Ще те заведа. С цената на всичко.