Боеше се, че някои от Посветителите му са умрели и заради това е загубил жизненост. Но смъртта на Посветител идваше с внезапно замайване и разкъсващо чувство за загуба при скъсването на магическата връзка. А той не бе изпитал това.
Радж Атън излезе на едно малко възвишение и видя пред себе си нещо странно: на половин миля напред, в една сенчеста долина, шпионският му балон беше кацнал на една поляна — огромен балон с форма на граак.
На земята под него гореше огън и пламъците му се отразяваха от копринените криле на граака.
Около огъня се бяха скупчили и си варяха чай неколцина от хората му — неговият съветник Фейкаалд, както и огнетъкачите му: Рахджим, Чеспот и Ааз. Дните, който записваше хрониките на живота на Радж Атън, също беше в групата.
Фейкаалд беше стар. Беше смъкнал сивия си бурнус и се беше увил с черно наметало като с одеяло. Огнетъкачите бяха само по препаски около слабините и се наслаждаваха на зноя. Пламъците от безброй огньове отдавна бяха облизали всяко косъмче по кафявите им кожи. Очите им блестяха като огледала и отразяваха съвършено светлината от огъня.
Най-верните следовници на Радж Атън седяха кротко, сякаш го очакваха — или пък мълчаливо го зовяха.
Той закрачи към тях.
— Салаам — поздрави ги отдалече — „Мир.“
Хората му закимаха и замърмориха:
— Салаам.
— Рахджим — попита Радж Атън най-могъщия от огнетъкачите, — видяхте ли оттук да минава патрул?
— Точно когато кацнахме, по пътя минаха ездачи, съдии на А’келлах. Водеше ги Вакъз Фааракин. Носеше в торба главата на племенника си, Пащук. Ще се опита да вдигне Атваба срещу вас.
— Размирник. Добре поне, че не всички мои хора тръгнаха след Земния крал.
Рахджим сви рамене.
— Земния крал може да ме Избере толкова, колкото ще Избере воден бик. — Когато заговори, от устата му излезе дим.
Радж Атън изпъшка, но не отвърна нищо, а се загледа в блясъка на огъня и протегна ръце над светлия пушек. Изпращя цепеница; към небето изригнаха рояк искри.
От огъня му стана малко по-добре — той изгори студа и болката в тялото му. Пламъците заблизаха като жарки пръсти по земята, сякаш искаха да го докоснат, макар да не духаше вятър. Предположи, че го правят огнетъкачите, за да го стоплят.
И тримата го гледаха с любопитство.
Рахджим плахо наруши тишината:
— Как се… чувстваш, о, Велика светлина?
— Чувствам се… — нямаше дума, с която да го опише. Радж Атън се чувстваше ужасно изнемощял, уязвим, объркан. — Все едно че не съм аз. Май съм изгубил много дарове.
Рахджим го изгледа с пронизващ поглед. Огнетъкачите често презираха знахарите, защото можеха да разпознаят и най-дребното страдание на човек и да му предложат лек.
— Да — каза Рахджим. — Светлината ви е много смътна. Моля ви, направете ми тази услуга, вдишайте от пушека и после го издишайте.
Радж Атън се приведе ниско над огъня и вдиша от боровия дим, после бавно го издуха. Огнетъкачите проследиха движението на дима и следата, която остави, издигайки се в небето.
Изведнъж очите на Рахджим се разшириха. Той погледна към другите двама като за потвърждение, но не посмя да проговори.
— Какво има? — попита Радж Атън, зачуден дали не се е заразил от нещо заради проклятията на злата магесница.
— Настъпили са промени във вас — призна Рахджим. — Не е обикновена болест. Тук е намесено чародейство… проклятието на Бинесман. Помните ли Лонгмът?
— Да! — промълви Ааз и се ококори. — И аз го виждам!
— Какво виждаш? — настоя Радж Атън.
— Земните сили се отдръпват от вас — каза Рахджим. — Това предизвиква… промените.
— Какви промени?
— Изгубили сте жизненост… само един дар. И един на ум, и един на мускул…
— Само по един? Имам чувството, че са повече.
— Изгубили сте ключовите си дарове — отрони Рахджим.
„Ключовите дарове“ беше термин, използван от облекчителите. Означаваше даровете, с които се е родил човек. Като ключовите камъни в арка, те поддържаха човешката цялост. Новината беше ужасна.
— Вие умирате — каза го направо Чеспот. — В известен смисъл може би вече сте мъртъв.
— Какво? — изръмжа Радж Атън.
Беше чувал, разбира се, за мъртъвци, които продължават да дишат. Като дете беше отраснал с такива приказки. Също както страдащ от старческо слабоумие човек може да прикрие състоянието си с дарове на ум — като запомня по този начин много неща, въпреки че умът му бавно се свива в главата му — един убит Владетел на руни с много дарове на жизненост можеше да преживее с часове в мъчително състояние.