— Казваш, че ги води Господарката на Долния свят?
— Да — отвърна момчето. Очите му бяха ококорени от страх. — Зла магесница, много голяма. Никой не е чувал за такава като нея.
Разбира се, осъзна Радж Атън. Халите щяха да пратят в Индопал най-добрите си пълчища. Беше по-населен от Роуфхейвън, по-могъщ. И тяхната страховита владетелка щеше да излезе срещу него.
Хората му отчаяно се нуждаеха от него.
Той смъкна момчето от коня и скочи на седлото. После извика на огнетъкачите си:
— Последвайте ме, когато можете!
Фейкаалд вдигна очи към него в очакване на заповед. Радж Атън се поколеба. Чувстваше се зле, сякаш самата му душа линееше. Трябваше му сила.
— Ти се върни в Карис — заповяда му той. — Разбери какво е направил Земния крал със силарите ми. Ще ми трябват.
— Той няма да ми се довери — възрази Фейкаалд.
— Ще ти се довери, ако повярва, че си отишъл против волята ми — каза Радж Атън, дръпна златната кутия за писма и я хвърли на Фейкаалд. — Кажи му за халите в Картиш. Кажи му, че ги води Владетелката на Долния свят. Кажи му, че си дошъл да го помолиш да помогне на Индопал.
— Мислите ли, че ще дойде? — попита Фейкаалд.
— Сигурен съм.
— Както заповядате, о, Светлина на света — каза Фейкаалд.
Радж Атън обърна жребеца и препусна към Картиш.
Родена магьосница
Нямам баща. Като всички Земни пазители, роден съм от Земята.
Призори, сред изпепелените поля на трийсет мили северно от Карис, Мирима попита Ейвран:
— Значи повече не знаеш нищо?
— Казах ви всичко — отвърна Ейвран.
Беше разказала как е срещнала Роланд Боренсон, свекъра на Мирима, на път за Карис, заедно с барон Пол и зелената жена. Беше описала подробно времето, преживяно с Роланд и барон Пол, и как след това я спасил мъжът й, в свитата на Сафира. И как бе помогнала на сър Боренсон да влезе в Карис и да потърси баща си.
Разказът й покърти Мирима.
Сър Боренсон се мяташе в треска във фургона. През нощта Мирима беше направила за него всичко, което можеше. Беше го намазала с балсами от знахарите, беше направила върху него възлиянията с вино и бе шепнала заклинанията към Водата. Наложи се да останат в Карис от страх да не срещнат някоя хала в тъмното. Но още призори Мирима тръгна с надеждата, че чародеят в Балингтън би могъл да го изцери.
Фургонът се теглеше от подсилен кон и колелетата пееха в бързия си въртеж по пътя през мъртвите земи.
Ейвран го беше осигурила — бе заявила, че има „спешно донесение“ за краля. Но беше премълчала някои подробности от историята си.
Слънцето бе започнало да се издига зад обраслите с дъбове хълмове като студено червено око. Ейвран примижа срещу него, после дръпна качулката на наметалото над лицето си.
Не й хареса парещото усещане от досега на лъчите му. Чак настръхна. Ръцете я сърбяха, сякаш бе държала отровен бръшлян.
Но се радваше, че не е на мястото на Боренсон. Мирима беше издърпала ризата му, погледнала бе под бронята и Ейвран зърна раната му.
Раната щеше да е гадна при всички случаи, дори да не беше забрала. Ейвран нямаше представа как е възможно мъжете да си правят това един на друг.
— Мирима — попита тя, — когато се махнат топките на един бик, казват му „вол“. А когато ги махнат на жребец, казват му „кон“. Как се казва, когато се махнат на мъж?
— Евнух. Радж Атън е направил от мъжа ми евнух.
— О! Това означава, че не може да има бебета, нали?
Очите на Мирима се напълниха със сълзи и тя прехапа устна. След малко отвърна:
— Точно така. Не можем да имаме бебета.
Ейвран не посмя да зададе друг въпрос. Щеше да е твърде болезнен за Мирима.
— Видях как плака над Роланд — каза Мирима.
— Той умря. Всички, които познавам, умряха: Роланд, и Бранд, и майка ми.
— Аз бях в Лонгмът, когато дойде духът на Ерден Геборен — каза Мирима. — Той наду бойния си рог и мъжете, които бяха загинали същия ден, станаха и се включиха в неговия лов. Бяха щастливи, Ейвран. Смъртта не е край. Тя е само ново начало. Сигурна съм, че Роланд е щастлив, където и да се намира сега.
Ейвран не отвърна нищо. Не беше сигурна как точно се чувстват мъртвите.