— Но това понякога е доста трудно — каза Ейвран. — Ако изкрещя думата, ако направя миризмата много силна, трябва после да я открещя. И колкото по-далече си, толкова по-трудно ти е да разбереш съобщението ми. Затова халите се научават да си говорят, когато са близо, да си говорят тихичко, да правят миризми, които са толкова слаби, че други животни дори не могат да ги подушат. Те са просто като шепот, който се носи из въздуха.
— Чакай малко — намеси се един от лордовете. — Казваш, че трябва да накараш тази дума да изчезне. Но защо просто не направиш всички миризми наведнъж? Човек може да влезе в една стая и да подуши морковите, телешкото и ряпата, които врят в тенджерата едновременно.
— Може — каза Ейвран, — но това не означава нищо. За една хала това ще са само разбъркани думи. Представете си, че вземете всички думи, които казах през последните няколко минути, и ги кажете наведнъж. Ще го разбере ли някой?
— Значи халите трябва да говорят бавно — разсъди Габорн.
— Не много по-бавно, отколкото си говорим с вас сега — отвърна Ейвран, — поне когато са близо една до друга. Но е трудно да се разбират от големи разстояния.
— Ето защо халите пишат — продължи Ейвран. — През цялото време. Ако някой съгледвач мине по една пътека, той оставя след себе си съобщение, което казва какво е усетил, къде за последен път е видял врагове.
Тази новина смая Йоме и всички останали в стаята. От векове хората се бяха чудили как си общуват халите. Повечето заключаваха, че го правят, като си развяват пипалата. Но разказът на Ейвран щеше изцяло да промени начина, по който хората възприемаха халите. Момичето съзнаваше това и като че ли вече се бе освободило от задръжките си.
— И още нещо — каза Ейвран. — Халите не виждат като нас. Те могат да виждат само отблизо и виждат света само в един цвят, но това не е цвят. Не мога да го обясня, но е като цвета на мълнията. Мълнията ги заслепява. Когато светне, те се чувстват така, както се чувства човек, когато погледне към слънцето. Много е болезнено.
— Ти си едно храбро малко момиче — каза Габорн. И сякаш бе чакала тази похвала, цялата решимост на Ейвран рухна. Изведнъж сълзи напълниха очите й и тя захлипа. — Твоят разказ обаче буди някои въпроси.
— Какво? — попита Ейвран.
— Например, можеш ли да ми кажеш за характера и разположението на войските на халите?
Ейвран го изгледа тъпо.
— Характера?
— Армиите на халите — уточни Габорн. — Знаеш ли колко са халите?
Ейвран поклати глава.
— Ами аз… една от халите, от които ядох, беше съгледвач. Другата беше магесница. Не знам колко са.
Габорн отново се обърна към Ейвран.
— Ще поставя въпроса по друг начин. Нямаш представа колко хали има в Долния свят, така ли?
Ейвран като че ли се посъвзе. Затвори очи и след дълга пауза отвърна:
— Долния свят е пълен, но халите… те не могат просто да живеят където и да е. Храната не стига.
„Храната сме ние“ — помисли Йоме. Габорн се обърна към съветниците си. Умовете гледаха безчувствено.
— Ваше величество — продължи Ейвран, — страх ме е.
— От какво? — попита тихо Габорн.
— Истинската господарка е разгадала голяма част от Главната руна. Вчера вие унищожихте Печата на опустошението, който нейната чирачка постави над Карис.
Габорн кимна. Беше убил най-могъщата хала магесница, споменавана някога в книгите. Частица от Йоме се беше вкопчила в надеждата, че Габорн вече е премахнал най-могъщата хала. Но това дете я описваше като „чирачка“ на някакъв още по-могъщ господар.
— Разкажи ми за нея — настоя Габорн.
Погледът на Йоме пробяга към Бинесман. Магьосникът, неизменно изгърбен, изведнъж пребледня. Приведе се над тоягата си, сякаш търсеше опора.
— В Долния свят — заговори Ейвран — Истинската господарка взима дарове. И ги дава на своите водачи.
— Халите винаги са могли да се изяждат една друга и така да растат — каза Габорн. — Сигурна ли си, че не е същото?
— Друго е — настоя Ейвран. — Халите могат да си ядат мозъците, за да научават повече. И да си ядат сочните жили под мишниците, за да растат. Но сега те са открили знанието за руните. Тя вече е разшифровала руните на гъвкавост, на мирис и на мускул. Сега се опитва да усъвършенства метаболизма.
Настъпи тишина. Воините се спогледаха многозначително. Да се изправиш срещу хала си беше лоша работа. Но срещу хала с дарове на метаболизъм — ужас.