Боренсон с мъка се надигна на страницата на фургона, сякаш искаше да докажа решимостта си.
— Бях най-добрият гвардеец на служба при баща ти. Ако има някой на този свят, който може да го срази…
— Не можеш — промълви Габорн. — Не можеш. Земята го забранява. Заради всички нас…
— Но ти си дошъл, за да поискаш от мен услуга — рече Боренсон. — Познавам го по израза на лицето ти. И ми предлагаш силари…
— Сто на брой — каза Габорн. — Не повече.
Силарите бяха много. Над два пъти повече от даровете, които бе притежавал преди.
Йоме хвана Мирима за ръката и я дръпна настрана, за да могат двамата мъже да си поговорят насаме.
— Какво става? — попита Мирима.
— Габорн има нужда от мъжа ти. Трябва да занесе послание до крал Зандарос с молба за мир. След това, което го сполетя, му е много трудно да го помоли.
— Разбирам.
Мирима знаеше, че Боренсон ще отнесе посланието. Преди осем дни той се бе заклел да отиде в Инкара и да потърси легендарния Дайлан Чука, Дара всечовешки, с надеждата, че ще научат от него как да победят халите и Радж Атън. Беше се канил да замине тайно, да се промъкне крадешком в страната, защото границите на Инкара бяха затворени за хората от Роуфхейвън от десетилетия.
Но веднага схвана как отнасянето на това послание ще помогне на каузата им. Ако Боренсон успееше да убеди Зандарос, че за него е най-добре да се съюзи с Мистария, Зандарос можеше дори да им помогне да намерят Дайлан Чука. А дори да не успееше да го убеди, то поне носенето на предложението щеше да даде на Боренсон повод да прекоси границата.
— Къде ще получи Посветители? — попита Мирима, докато крачеха покрай речния бряг.
— Има един облекчител в Карис — отвърна Йоме. — Мъжът ти може да получи дарове там.
— Градът е в развалини — възрази Мирима. — Сигурна ли сте, че ще е безопасно? Проклятията на халата магесница така са задръстили въздуха, че навсякъде избухват болести!
— Ще трябва да отложи за малко жизнеността, но Батен е на пътя. Габорн ме увери, че съпругът ти може да получи дарове там.
Мирима замълча. Никога не беше виждала карта на Мистария, представа нямаше къде се намира Батен, въпреки че името й беше познато. Беше голям град в далечния юг, в лозарската област покрай планините Алкаир. Мнозина богати благородници често зимуваха там.
— Ти ще заминеш ли с него? — попита Йоме.
— Ако ме приеме… И дори да не ме приеме.
— Разбира се, че ще иска да си до него — каза Йоме. Беше толкова детински убедена, че ще иска.
Мирима стисна ръцете й и дълго време не каза нищо. Накрая попита:
— Как го правиш? Как можеш да обичаш с такава лекота?
Въпросът като че ли изненада Йоме.
— Виждам го в очите ти. Видях го, когато гледаше слугите си. Виждам го, когато гледаш мен. В това няма никаква преструвка. Но ето, че съм женена за мъж, който твърди, че не ме обича, и аз му вярвам. Той дори не се опита да го скрие.
— Не знам — отвърна Йоме. — Любовта не е нещо, което чувстваш. Тя е нещо, което даваш.
— Не се ли разкъсваш от толкова много даване?
— Понякога — призна Йоме. — Но ако и някой друг на свой ред те обикне, значи раните са си стрували.
Мирима се замисли. Накъдето и да погледнеше, около нея кипеше война. А ето че тя се тревожеше за любовта. Почувства се виновна, че изобщо е заговорила на Йоме за това. Но животът щеше да е толкова студен и пуст без любов, че между него и смъртта нямаше да има никаква разлика.
— Мисля — продължи Йоме, — че съм го научила от баща си. Той се грижеше за всички свои хора. Ако сметнеше, че някой е ленив или зъл, не го намразваше, нито го осъждаше. Смяташе, че хората могат да се изцерят дори от пороците си, стига да се стремят към промяна. И беше сигурен, че ако прояви към някого достатъчно добрина, неговото желание ще се промени.
Мирима се засмя.
— Де да можеха и враждите между хората да се уреждат толкова лесно.
— Нима не разбираш какво искам да кажа? Ако искаш любов, първо трябва да я дадеш.
— Не мисля, че мъжът ми знае как да обича.
— Ще трябва да го научиш — каза Йоме. Лицето й беше изпълнено със загриженост. — Винаги трябва да даваш пример. Не всеки се научава лесно да дава любов. Чувала съм, че за някои да се научат на любов е почти невъзможно. Държат чувствата си скрити като под броня.