Само преди малко Мирима си бе помислила същото — че има чувството, че се опитва да разкъса бронята на мъжа си. Тя поклати глава.
— Толкова е изпълнен със самоомерзение. Как да докажеш любовта си на човек, който отказва да я види или да й повярва?
— Ти се омъжи за него — каза Йоме. — Това би трябвало да му подсказва нещо.
— Бракът беше почти уговорен.
— Отиваш с него в Инкара. Не може да не забележи това.
Мирима объркано поклати глава.
— Може би ще се научи да обича теб, когато заобича себе си — каза Йоме. — С него стават големи промени, прави големи крачки. Отказал се е от това, което е постигнал в живота, изгубил си е даровете. Затворил се е в желязната броня на воин, един великолепен човек, който се бори да излезе от тази черупка. Помогни му да го разбере.
Мирима изведнъж разбра Боренсон. Йоме й казваше, че не е знаел как да обича, защото никога не е бил обичан истински.
Много беше слушала за него, за репутацията му на човек, който с мрачно лице приема всякакво предизвикателство, който се смее по време на битка. Разбира се, че щеше да се смее в битка. Смъртта за него не значеше нищо. Щеше само да му донесе облекчение от болката.
Горе на пътя бойците на Габорн се бяха качили по конете, готови да тръгнат. Габорн извика на Йоме:
— Готова ли си?
Йоме стисна ръцете на Мирима и бързо закрачи към съпруга си.
Мирима тръгна към фургона при Боренсон.
— Иска да отнеса послание на крал Зандарос — каза й той. — Когато стана готов за път.
— Ще го направиш ли?
— Когато съм готов. — Само при мисълта за това потръпна от болка.
— Трябва да ти кажа нещо — промълви Мирима. — Знам, че твърдиш, че вече не ме обичаш. Но аз все пак съм твоята жена и може би е достатъчно, че аз те обичам.
Дълго време той лежа мълчаливо. Мирима само докосна ръката му.
След малко той бръкна под туниката си и опипа раната в слабините си. На лицето му се изписа обърканост.
— Какво има? — попита Мирима. — По-малко мъж ли си, отколкото смяташе, че си, или повече? — Той продължи да се опипва, неспособен да схване какво става. — Бинесман те лекува — обясни Мирима. — Казва, че ще си готов за път след час. След време може да се възстановиш напълно.
Изразът на почуда и облекчение, появил се на лицето му, стопли сърцето й. За миг той сякаш изгуби дар слово, не можеше да повярва на късмета си. Накрая промълви предпазливо:
— Ако чародеят успее да ми върне и топките, ще го завлека в най-близкия хан и ще му купя половница ейл.
Мирима се усмихна топло и го сряза:
— Половница ейл? Само толкова ли струваха?
Лицето на Земния крал
Всеки човек е роден с десет хиляди лица, но ги разкрива пред света едно по едно.
Йоме мълчеше. Усещаше, че горчивите думи на Боренсон са притеснили Габорн. Боренсон винаги се държеше открито с него и тя ги смяташе за близки като братя.
— Ще се изцери — каза му тя, докато влизаха в конюшнята. — Бинесман обеща.
Габорн поклати глава.
— Не, не мисля. Не изцяло. Злоупотребихме с него. Ядосан е на Радж Атън, яд го е и на мен. И е подозрителен. Зандарос едва ли ще предложи някакви отстъпки само защото съм изпратил свой приятел за посланик. Все едно че пращам Боренсон на смърт.
Йоме прехапа устна, притеснена от думите му. Зандарос беше прекъснал всякакви контакти с Мистария още преди Габорн да се роди и беше пращал убиец да го ликвидира. Зандарос изглеждаше опасен, но тя знаеше, че Инкара е странна страна, с особени нрави.
— Сигурен ли си, че искаш точно Боренсон да говори със Зандарос? — попита тя. — Племенникът на Зандарос, изглежда, смята, че Кралят на бурите ще е по-добронамерен към мен: а аз съм най-близкият ти човек.
Постара се предложението й да прозвучи колкото се може по-безгрижно. Не искаше да замине. Щеше да е дълъг и труден път с непредвидим край и тя щеше да рискува не само своя живот, но и този на детето, което носеше в утробата си.
Габорн поклати глава.
— Не. Ти не.
Тя го погледна. Беше вглъбен.
Конете им бяха нахранени и вчесани, гривите и опашките им бяха сплетени. Конят на Габорн беше със сбруята, взета предната нощ от Карис. Бронята му блестеше като сребро. Главата му беше увенчана с извит на спирала рог, а бронята на гърдите и хълбоците беше излъскана. Под нея имаше ватиран чул, покрит с бяла коприна. Приличаше на някакъв чуден звяр, току-що слязъл от облаците.