Маги му се ухили:
— Мисля, че ще ми допаднете.
— И аз мога да ви отвърна със същото — той стана. — Ще отида да преместя колата.
— Премести я до къщата — обади се Бриана. — Имаш ли нужда от помощ за багажа?
— Не, ще се справя. Приятно ми бе да се запознаем, Маги.
— И на мен — тя облиза пръстите си, изчака го да излезе и продължи: — По-привлекателен е отколкото на снимките по кориците на книгите му.
— Права си.
— Да не повярва човек, че един писател може да има такова телосложение — целият е в мускули.
Знаейки отлично, че Маги дебне реакцията й, Бриана остана обърната към печката.
— Може да се каже, че е добре сложен. Но се питам, дали омъжена жена, бременна в шестия месец, трябва да се вълнува от телосложението му.
Маги изсумтя.
— Според мен той може да развълнува всяка жена. А ако ти не си се впечатлила, по-добре иди си прегледай очите.
— Зрението ми е отлично, благодаря. Впрочем не се ли тревожеше, че ще бъда сама в къщата с него?
— Така беше, преди да видя колко е симпатичен.
С лека въздишка сестра й хвърли поглед към кухненската врата. Съмняваше се, че разполага с достатъчно време. Облиза устни и заговори, но ръцете й не престанаха да разтребват след закуската:
— Маги, ще се радвам, ако намериш време да наминеш по-късно. Трябва да говоря с теб.
— Говори сега.
— Не, не мога — отново хвърли поглед към вратата. — Трябва да сме насаме. Важно е.
— Ти си разстроена.
— Не знам дали съм разстроена или не.
— Да не би той да е направил нещо? Този янки? — макар и наедряла, Маги скочи, готова да се бие.
— Не, не. Няма нищо общо с него — загубила търпение, Бриана спря и опря ръце на кръста: — Нали току-що заяви, че ти е симпатичен?
— Не ми е, ако те разстройва.
— Е, не той ме разстройва. Не ми задавай въпроси сега. Ще наминеш ли по-късно, когато съм сигурна, че е в стаята си.
— Разбира се — загрижено погали сестра си по рамото. — Искаш ли да доведа и Роуган?
— Ако е свободен, да дойде непременно — поръча, като се сети за положението на сестра си. — Помоли го от мое име да дойде.
— Значи преди чая. В колко? Два? Три?
— Това ще е най-подходящото време. Вземи кифличките, Маги. И хляба. Ще отида да помогна на господин Тейн да се настани.
От всичко на света Бриана най-много мразеше скандалите, гневните думи, обидите. Бе израснала в дом, където те непрекъснато витаеха из въздуха. Огорченията преливаха в избухвания. Разочарованията караха гласовете да се повишават. Като самозащита винаги се бе старала да контролира своите чувства. И да избягва изблиците и гневните пориви, които бяха щитът на сестра й срещу злощастието на родителите им.
Сега можеше да признае, макар и само пред себе си, колко често бе пожелавала да се събуди една сутрин и да открие, че родителите им са решили да пренебрегнат законите на църквата и традициите и всеки да поеме по свой път. Не по-малко бяха случаите, когато се молеше да стане чудо. Чудото родителите й да се открият един друг отново и да възпламенят искрата, привлякла ги един към друг преди толкова години.
Вече разбираше, поне отчасти, защо това чудо така и никога не стана. Аманда. Жената се казваше Аманда.
Дали майка й е знаела? Дали знае, че съпругът, когото ненавиждаше, е обичал друга? Дали знае, че той има едно пораснало вече дете — плод на безразсъдната им, забранена любов?
Никога нямаше да може да попита. Никога няма да попита, даде си дума Бриана. Не би могла да понесе ужасната разправия, която ще последва.
По-голямата част от деня мина във вледеняващ ужас как ще сподели със сестра си откритието си. Познаваше я добре и знаеше колко ще се разстрои и ядоса, колко дълбоко ще се разочарова.
Беше отлагала от доста време. Както правят страхливците, повтаряше си и се срамуваше. Но, от друга страна, се оправдаваше, че и е нужно време да се оправи с чувствата си, преди да поеме част от бремето, което ще се стовари върху Маги.
Присъствието на Грей обаче щеше да я разсее. Докато му помагаше да се настани в стаята, отговаряше на въпросите му за съседните селца и за околността. А въпросите му бяха безброй. Когато му обясни как да стигне до Енис, вече беше напълно изтощена. Умствената му енергия бе невероятна и й напомни за акробата, когото някога беше видяла на панаира, извиваше се по невероятни начини, след което се разплиташе, преди да започне отново.
За да се успокои, се зае да излъска пода в кухнята.
Още нямаше два часът, когато чу Кон да лае радостно. Чаят бе готов, глазурата на сладкиша — сложена, малките триъгълни сандвичи — приготвени. Бриана стисна ръце и отвори вратата, за да влязат сестра й и зет й.