Именно той направи крачката назад; важната крачка назад.
— Ще се опитам да ги почистя — изрече. — И тогава отново ще се опиташ да запалиш.
Неволно събра ръце и преплети пръсти:
— Благодаря. Ще отида да позвъня на майка ми, че ще закъснея малко.
— Бриана — изчака отново да го погледне в очите. — Лицето ти е много привлекателно.
Не знаеше що за комплимент е това, но кимна:
— Благодаря. И твоето ми е симпатично.
Той посочи с глава:
— Колко внимателно да се захвана с това?
Нужни й бяха няколко мига, за да разбере, че има предвид колата, и още толкова, за да си възвърне гласа:
— Много. Изключително много.
Грей я изчака да влезе в къщата, преди да се хване на работа.
— Точно от това се опасявах — промърмори.
След като тя тръгна — двигателят на фиата определено се нуждаеше от основен ремонт — Грей направи дълга разходка из полята. За съжаление познаваше се добре и бе съвсем наясно, че всъщност го прави, за да забрави влечението, което изпита към Бриана.
Нормална реакция, уверяваше се. В края на краищата бе красива жена. А самият той отдавна не бе имал връзка с жена. Естествено бе либидото му да се обади.
Имаше една жена, сътрудничка на лондонското му издателство, с която се срещаше понякога. Но подозираше, че тя се интересува много повече как връзката им може да подпомогне нейната кариера, отколкото от самия него. С учудваща лекота той успя да предпази отношенията им да не станат по-интимни.
Реши, че започва да се уморява. Успехът понякога води до подобно състояние. Удоволствието и гордостта, които доставя, си имат цена: растящо чувство на недоверие, засилено предубеждение. Това рядко го тормозеше, тъй като никога не бе изпитвал особено доверие към хората. Смяташе, че е по-добре да виждаш нещата такива каквито са, а не такива каквито желае да са. Онова, което иска е по-добре да го изрази в романите си.
Точно по този начин може да се възползва от реакцията си към Бриана. Тя щеше да е прототипът на героинята му прекрасна, сериозна и спокойна жена, чийто очи загатват за тайни и ледени късове, но и за неподозирани огньове и скрити силни чувства.
Какво я кара да действа? За какво мечтае? От какво се страхува? На тези въпроси ще отговори, докато изгражда образа на жената с думи и въображение.
Дали ревнува сестра си заради невероятните й успехи? Дали презира властната си майка? Има ли мъж, когото да желае и който да я желае?
На тези въпроси трябва да намери отговора, докато опознава Бриана Конканън.
Грей си помисли, че ще трябва да съчетае всичките тези качества, преди да успее да напише романа.
Усмихна се, както вървеше. Да, така трябва да постъпи, защото искаше да узнае отговора на въпросите. Не изпитваше угризения да се рови в личния живот и преживявания на хората. И никаква вина, че крие своите.
Спря и се огледа наоколо. Бе попаднал на място, където не бе трудно човек да се загуби: море от зелени поля, в които пасяха едри крави и ниви разделени със сиви каменни огради. Утрото бе кристално ясно — виждаше проблясването на слънчевите лъчи по прозорците на къщурките в далечината, различаваше веещото се на вятъра простряно пране.
Над главата му небето бе ярко синьо — като на картичка. Но на запад започваха да се трупат облаци; лилавите им краищата вещаеха буря.
Долавяше миризмата на трева, крави и на дима от къщурката; усещаше дъха на морето. Вятърът си играеше из тревата, от време на време се виждаше как крава размахва опашка или пък птичка приветстваше деня с чуруликане.
За миг изпита угризения, че пренася измислени убийства и престъпления на такова място.
„Разполагам с шест месеца“, напомни си Грей. Шест месеца преди следващият му роман да се появи по книжарниците и той да се впусне, колкото е възможно по-весело в забавлението да обикаля за представяне на книгата и да дава интервюта за пресата. Шест месеца, за да пресъздаде историята, оформила се вече в главата му. Шест месеца, през които да се наслади на това кътче от земята и на хората, които го обитават.
След това щеше да напусне, както бе напускал десетки места и стотици хора и да продължи нататък. Местенето от място на място не го затрудняваше.
Стигна до каменна ограда, прескочи я и навлезе в следващата нива.
Струпаните в кръг камъни веднага привлякоха вниманието и въображението му. Бе виждал и по-големи формирования, бе стоял в центъра на Стоунхендж и бе изпитал величието му. Кръгът пред него едва ли бе по-широк от два метра и половина, а основният камък беше с човешки бой. Ала да го открие тук, издигнал се мълчаливо сред безразличните пасящи крави, му се стори прекрасно.