Кой ли го е построил и защо? Очарован, той го заобиколи най-напред от външната страна. Само два от трегерите бяха на място, останалите очевидно бяха повалени преди доста време в тъмнината на нощта. Поне той се надяваше да е било през нощта, по време на буря, защото грохотът от срутването би могъл да се оприличи на мощния рев на древен бог.
Сложи ръка върху основния камък. Нагрятата от слънцето повърхност бе топла, но от сърцевината му лъхаше леден хлад. Дали не бе подходящо да използва видяното по някакъв начин. Да пресъздаде в книгата си това място, навяващо мисли за древна магия?
Дали тук не е било извършено убийство? Пристъпи в центъра на кръга. Идеално място за жертвоприношение, мина му през ума. Ритуал, при който кръв ще облее зелената трева и основата на камъните.
Или може би тук е имало любов. Отчаяно и жадно преплитане на ръце и крака — хладната влажна трева отдолу, пълната луна в небето. А камъните стоят на стража, докато мъжът и жената се потапят в своята потребност.
Представяше си и двете картини еднакво ясно. Но втората му допадна много повече. Виждаше Бриана легнала на тревата, косите й — разпуснати, ръцете — протегнати, кожата й — бяла като мляко и галеща като вода.
Стройните й бедра ще се издигат нагоре, гърбът й ще се извива. И тогава той ще проникне в нея; тя ще извика. Закръглените, добре поддържани нокти ще оставят кървави дири по гърба му. Тялото й ще се подчини на неговите все по-бързи, по-дълбоки и по-силни тласъци, докато…
— Добро ви утро.
— Господи! — Грей подскочи. Дишаше тежко, устата му бе пресъхнала. По-късно щеше да му се стори забавно, но сега искаше да се изтръгне от еротичната си фантазия и да се съсредоточи върху мъжа запътил се към каменния кръг.
Беше мургав, невероятно привлекателен, облечен в грубите здрави дрехи на фермер. На около тридесет, прецени, от онези поразяващи ирландци с тъмни къдрици и кобалтови очи, които гледаха дружелюбно и малко иронично.
Кучето на Бриана подскачаше весело наоколо. Като разпозна Грей, то се устреми към него, за да го поздрави.
— Любопитно място, нали? — подхвана мъжът с напевни провлачени нотки.
— Не очаквах да открия подобно нещо тук — като потупваше Кон по главата, Грей се измъкна от кръга. — Не се споменава в нито един от туристическите наръчници, с които разполагам.
— Наистина не е отбелязан. Той си е наш, ако мога така да се изразя, но нямаме нищо против да го виждат от време на време и други. Вие трябва да сте янкито на Бри — протегна загрубяла от работа ръка: — Аз съм Мърфи Мълдун.
— Собственикът на кравата, която тъпче розите.
Мъжът трепна.
— Господи! Никога няма да го забрави. А аз й ги възстанових до последния храст. Човек може да си помисли, че кравата е стъпкала първородното й дете — потърси подкрепа от Кон. Кучето седна, изви глава, но остана смълчано. — Настанихте ли се вече в „Блакторн“?
— Да. Опитвам се да попия атмосферата — Грей отново се огледа наоколо. — Да не би да съм навлякъл във вашите земи?
— Вече не стреляме по случайно преминаващите през земите ни хора — увери го Мърфи.
— Радвам се да го чуя — продължи да изучава мъжа. У него имаше нещо солидно, което предразполагаше. — Снощи се отбих в кръчмата на О̀Мейли и изпих една бира с мъж на име Руни.
— Искате да кажете, че сте го черпили една бира — уточни Мърфи ухилен.
— Две — поправи го Грей също ухилен. — Но той си ги заслужи заради селските клюки, които ми разказа.
— Някои от които вероятно са истински — извади кутия цигари и му предложи.
Грей поклати глава и втъкна палци в джобовете. Пушеше само докато пише.
— Мисля, че и вашето име се спомена.
— Не се и съмнявам.
— Онова, което липсва на младия Мърфи — изрече, като така добре имитираше говора на Руни, че ирландецът се разсмя гръмогласно, — е добра жена и яки синове, които да му помагат да обработва земята. Но той, Мърфи де, все гони идеалното и затова прекарва нощите си сам, в студеното легло.
— И това го разправя Руни, след като твърди, че прекарва повечето от вечерите в кръчмата, понеже жена му го тласка към пиенето.
— И за това спомена — Грей зададе въпроса, за който бе подготвял почвата. — И след като някакъв градски измъкнал Маги изпод носа ви, в най-скоро време вие ще започнете да се навъртате около по-малката й сестра, така ли?
— Около Бри? — той поклати глава и издуха цигарения дим. — Това е все едно да се захласвам по по-малката си сестра — продължаваше да се усмихва, но очите му проницателно изучаваха мъжа. — Това ли ви интересуваше, господин Тейн?
— Наричай ме Грей. Да, това исках да разбера.
— Тогава от мен да знаеш — пътят е чист. Но внимавай как стъпваш. Винаги съм готов да браня сестрите си — доволен, че е дал да се разбере как стоят нещата, той отново дръпна с наслада от цигарата. — Заповядай при мен на чаша чай.