— Трогнат съм от поканата, но нека го оставим за друг път. Днес трябва да свърша някои неща.
— Е, тогава да те оставям да си гледаш работата. Харесват ми книгите ти — подхвърли така, между другото и Грей се почувства особено поласкан. — Има една книжарница в Голуей, нищо чудно и да ти е интересно да я посетиш, ако пътуваш натам.
— Имам такива намерения.
— Е, няма начин да не я откриеш. Поздрави Бриана от мен. И не е зле да й споменеш, че нямам ни една кифличка в килера — зъбите му проблеснаха, когато се ухили. — Това ще я накара да ме съжали.
Подсвирна на кучето, което го последва, и се отдалечи с походката на човек, който върви по своя земя.
Рано следобед Бриана се прибра капнала, изцедена и напрегната. С облекчение откри, че от Грей няма и следа, като се изключи набързо написаната бележка, оставена на кухненската маса:
Маги позвъни. Мърфи няма кифлички
Странно съобщение, помисли си тя. Защо ще звъни сестра й, за да я уведомява, че Мърфи няма кифлички?
Въздъхна, побутна бележката настрана и механично сложи чайника да заври водата, преди да започне да обмисля какво й трябва за приготовлението на доста изгодно купената от пазара кокошка.
Отново въздъхна и се предаде. Седна, облакъти се на масата и сведе глава. Не заплака. Сълзите нямаше да й помогнат, нямаше да променят нищо. Маив бе в едно от лошите си настроения и не престана да капризничи, да се оплаква и да сипе обвинения. „Може би вече понасям лошите дни по-трудно, защото през изминалата година имах доста хубави дни“ — разсъждаваше Бриана.
Майка й обичаше новата си къщурка, независимо дали го признаваше или не. Компанията на Лоти Сълинан, пенсионираната медицинска сестра, която дъщерите и наеха като компаньонка на Маив, й допадаше, макар че и самият дявол не би успял да изтръгне подобно признание от майка им. Беше получила толкова удовлетворение, колкото можеше.
Но никога не забрави, че дължи всеки свой залък на Маги. И никога нямаше да престане да ненавижда това положение.
Днешният ден бе един от онези, в които тя си го изкара на по-малката си дъщеря, не престана да намира недостатъци на всичко. Като се прибави напрежението, което Бриана изпитваше заради наскоро откритите писма, тя направо бе изтощена.
Затвори очи и си позволи за малко да помечтае. Искаше майка й да е щастлива. Искаше Маив да изпита отново макар и малкото радост и удоволствие, които бе имала на младини. А най-много искаше да може да обича майка си открито и щедро, а не просто от чувство за дълг.
Мечтаеше да има свое семейство, домът й да е пълен с любов и смях; искаше не само преминаващи гости, които пристигат и заминават, искаше нещо постоянно.
Помисли си, че ако получаваше за всяка мечта по едно пени, щеше да е богата като Крез. Стана от масата. Знаеше, че умората и отчаянието ще изчезнат, щом се залови за работа.
За вечеря Грей щеше да получи хубава пълнена, печена кокошка с подправки и обилно залята със сос.
А Мърфи, Бог да го пази, щеше да получи кифлички.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Само след няколко дни Бриана привикна с режима на Грей и нагласи собствената си програма. Обичаше да яде — рядко пропускаше хранене — макар скоро да откри, че не е особено стриктен към обичайните часове. Досещаше се, че е огладнял, когато започваше да се навърта из кухнята. Независимо кое време беше, тя му поднасяше ядене. И трябваше да признае, че й доставя удоволствие да го наблюдава как с апетит изяжда приготвеното.
През повечето дни се впускаше в онова, което тя наум наричаше „неговите блуждаения“. Ако я попиташе, му подсказваше или правеше предложения кое би било интересно да види. Но обикновено поемаше въоръжен с карта, бележник и фотоапарат. Оправяше стаята му в негово отсъствие, щом разтребваш след някого, започваш да откриваш разни неща. Бързо забеляза, че Грейсън Тейн е доста внимателен към нейните вещи. Хубавите й хавлиени кърпи никога не бяха хвърлени на влажна купчина по пода. Върху мебелите й нямаше кръгове от забравена мокра чаша. Но бе твърде небрежен към своите вещи. Вярно, изчистваше калта от обувките си, когато влизаше, но никога не си даваше труда да лъсне скъпите си кожени ботуши.
Затова тя го стори вместо него.
По дрехите му имаше етикети от скъпи магазини от цял свят. Но той не ги гладеше, а често ги премяташе на стола или небрежно закачаше в гардероба.
Прибави неговите дрехи към прането си и трябваше да признае, че й е приятно да простира ризите му на простора през слънчевите дни.